Ще има ли голяма война в Закавказието

Reuters
В непризнатата кавказка република Нагорни Карабах за първи път от 1994 година бяха възобновени пълномащабни боеве. Армения и Азербайджан се обвиняват взаимно в провокации. Двете страни са в конфликт заради този район от 90-те години на миналия век. Руският печат обсъжда въпроса може ли това да стане начало на нова война?

През нощта на 2 април Министерството на отбраната на непризната република Нагорни Карабах съобщи, че армията на тази кавказка република води отбранителни боеве. На свой ред Министерството на отбраната на Азербайджан информира за артилерийски обстрел от арменска страна, а Министерството на отбраната на Армения пък заяви, че има два свалени вертолета Ми-24/35 на ВВС на Азербайджан. По-късно пресслужбата на Министерството на отбраната на Нагорни Карабах съобщи, че са унищожени два азербайджански танка и два дрона.

В резултат загинаха най-малко 33 души, а над 200 бяха ранени. Такива данни обяви на 3 април Управлението на ООН по координацията по хуманитарните въпроси.

Обстановката крие опасността да се възобнови „горещата война“ от 1992-1994 година, отбелязва вестник „Взгляд“. Бившият руски посланик в Армения Владимир Ступишин каза, че повод за изострянето на ситуацията е станала политиката на Турция, която Азербайджан възприема като най-близък съюзник. През ноември министър-председателят на Турция Ахмед Давутоглу заяви: Анкара ще направи всичко възможно, за да бъдат освободени окупираните територии на Азербайджан.

Изострянето на ситуацията може да прерасне в продължителен конфликт между Армения и Азербайджан според бившия заместник-началник на Генералния щаб генерал-полковник Валерий Манилов. „Ако няма добра воля сред участниците в конфликта, той може да нарасне по мащаби и да разтърси целия район“, посочва Манилов.

„Имитацията на война все пак не е война“

Анализаторът на вестник „Коммерсант“ Максим Юсин, напротив, е на мнение, че засега нито една от страните не е готова да започне голяма война. Азербайджанските политици искат да избегнат сериозен сблъсък. Армения е съюзник на Русия, тоест в случай на настъпление на теория възниква риск от въвличане в конфликта на Москва.

Общественото мнение в Азербайджан обаче днес е настроено крайно решително. „Властите са принудени да отчитат това обстоятелство. И периодично да имитират активност на фронтовете, така че населението да не остане с впечатлението, че, видите ли, президентът се е примирил с поражението“, казва журналистът.

С други думи, стабилизиране в зоната на конфликта в обозримо бъдеще не следва да се очаква. Периодично ще имитират война. Има обаче и добра новина: имитирането на война все пак не е война.

САЩ и Турция може да са дали на Баку опасен сигнал

„По всичко личи, че на Запад са били информирани за подготвяната въоръжена провокация на Азербайджан“, каза пред изданието „Свободная пресса“ („Свободен печат“) главният редактор на Източната редакция на информационната агенция REGNUM Станислав Тарасов.

„Съвсем неотдавна американското издание „Стратфор“ (Stratfor) публикува прогноза за второто тримесечие на 2016 година. В нея по-специално се посочва: „Азербайджан ще предприеме ескалация на спора с Армения заради Нагорни Карабах в опит да отвлече вниманието на населението от вътрешните икономически трудности. Само че сериозни боеве едва ли ще започнат. Русия и Турция ще се опитват да влияят на хода на преговорите между двете страни, действайки чрез съюзниците си“.

Турция подтикваше напоследък Азербайджан към агресивни действия. Показателно е в този смисъл изявлението на президента на Азербайджан Илхам Алиев, което той направи на срещата на високо равнище по ядрените проблеми във Вашингтон.

„Ние сме благодарни на правителството на САЩ за усилията в търсене на пътища за решаване на отдавнашния конфликт между Армения и Азербайджан и сме на мнение, че този конфликт трябва да бъде уреден въз основа на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда незабавно изтегляне на арменските войски от нашите територии“, каза Алиев в края на срещата си с държавния секретар на САЩ Джон Кери.

Конфликтът между Азербайджан и Армения започна през 1988 година, когато Нагорно-Карабахската автономна област (населена предимно от арменци) обяви, че излиза от Азербайджанската ССР. В края на войната през периода 1992-1994 година Баку изгуби контрола над Карабах и над седем прилежащи района. Нагорни Карабах обяви независимост и поради този факт е под протектората на Армения. След сключването на примирие преговорите за Карабах се водят по силата на така наречените Мадридски принципи, предложени от съпредседателстващите Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Русия, Франция и САЩ през декември 2007 година. Азербайджан официално приема република Нагорни Карабах за своя територия.

"Российская газета". Всички права запазени.