Как Русия се опитва да завие към Азия

AP
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров приключи азиатската си обиколка. Целта му бе истински „азиатски завой“ на руската външна политика.

На пръв поглед Русия направи завой в източното направление много отдавна, още преди западните санкции. В действителност обаче, до сегашния момент, наблюдаваме по-скоро „китайски уклон“, а не пълноценна работа на Москва по азиатското направление. Именно това трябваше да поправи азиатската обиколка на Сергей Лавров.

Монголският коридор

Първата спирка в обиколката на Лавров бе Монголия. Да, именно тази небогата държава, притисната между Русия и Китай. Само че „Монголия е интересна като източник на ресурси – на въглища, може би на уран; също и като място за преработка на въглеводороди, които могат да бъдат насочвани към китайския пазар.

Най-главното е логистиката: Монголия фактически е между нас и Китай“, казва заместник-генералният директор на Руския институт за национална енергетика Александър Фролов. Именно затова Москва иска да впише Монголия в евразийските интеграционни процеси, и по-специално да изгради икономически коридор Русия-Монголия-Китай.

По думите на Сергей Лавров програмата за създаването на такъв коридор „би могла да бъде внесена за одобрение от лидерите на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Ташкент през юли тази година“.

Освен това Русия ще се заеме с модернизирането на монголските предприятия, а също ще отпусне на страната кредит от 1 млрд. рубли (над $15 млн. по курс към 21 април 2016 г. – бел. ред.). Което означава, че Монголия ще купи от страните от Евразийския съюз стоки за 1 млрд. рубли).

Без мир няма сътрудничество

Основен акцент в обиколката, без съмнение, стана Япония, а с нея отношенията на Москва не са лесни. На теория и двете страни са заинтересовани от задълбочаване на двустранното сътрудничество до стратегическо партньорство. Русия може да предложи на Япония енергоносители (от които Страната на изгряващото слънце така силно се нуждае), ресурси и пазар за експанзия на японския капитал, но главното – политическа подкрепа, за да балансира нарастването на влиянието на Китай в региона.

Япония пък може да предостави на Руската федерация технологии, промишлена продукция, инвестиции и иновации, а и може активно да участва в икономическото развитие на далекоизточните региони. 

„Япония е съвременна технологична държава и би било неправилно да се пренебрегва сътрудничеството с нея, та било то и само за нуждите на собствената ни модернизация“, казва директорът на центъра за Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) към Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) Виктор Сумски.

Препъникамъкът е липсата на мирен договор между страните, който трябваше да бъде сключен след Втората световна война. Кремъл е готов да го подпише още утре. 

„За да вървим напред, а ние искаме това, трябва да подобрим атмосферата на отношенията, да вдигнем изкуствените бариери пред развитието на сътрудничеството във всички области, включително пред сътрудничеството на международната сцена“, смята Сергей Лавров.

Токио обаче има условие – японците искат да им бъдат предадени Южните Курилски острови, които СССР превзе от Япония след Втората световна война. 

„Проблемът с мирния договор е именно в проблема със „северните територии“, твърди министърът на външните работи на Япония Фумио Кишида (в Япония Южните Курили се наричат „северни територии“).

Япония иска всичките четири острова и не е съгласна на какъвто и да било компромис. 

„Нашето ръководство беше готово през 2004 г. да приеме компромис по схемата от 1956 г. – да им предаде два острова и след това да се подпише договорът. За нас два острова от общо четири е компромис. Япония имаше и продължава да има друга позиция: за тях два острова са само начало на преговори, при които може да бъде постигнат компромис, да кажем, поне за третия остров“, казва ръководителят на Центъра за азиатско-тихоокеански изследвания Василий Михеев.

Според ръководителя на Центъра за японски изследвания на Института за Далечния изток към Руската академия на науките (РАН) Валерия Кистанова Токио предлага още един вариант – два острова сега и два острова някога по-късно.

Кому е нужно?

Русия пък не се кани да дава каквото и да било, което и заяви на „Смоленскя площад“ (където се намира Министерството на външните работи – бел. ред.), едва ли не в прав текст, самият Лавров преди визитата. 

„Напредък по този въпрос [мирния договор – „Руски дневник“] е невъзможен без Япония да признае следвоенните исторически реалности“, бе посочено в изявление на руското Външно министерство. Днес Япония се нуждае повече от договор, отколкото Русия – Кремъл ще мине без японските инвестиции, а Токио без Руската федерация няма да може да изгради система за възпиране на Китай. Москва не е склонна на компромис и поради това, че Кремъл не е убеден в надеждността на каквито и да било споразумения с Япония.

Спецификата на японско-американския съюз е такава, че в неговите рамки Токио е принуден понякога да подчинява своите интереси на американските и по-специално именно затова Япония се присъедини към санкциите срещу Руската федерация. 

„Според мен това напълно не отговаря на интересите на японската държава и на японския народ“, дипломатично отбеляза руският министър.

Съдейки по всичко, страните ще търсят допирни точки при визита на японския премиер Шиндзо Абе в Русия (която Лавров подготвяше при посещението си в Токио).

„Контактите в рамките на тази визита ще позволят да бъде придаден допълнителен импулс на напредъка в целия комплекс от нашите отношения“[5], отбеляза руският министър.

По същество единственият възможен вариант за компромис може да бъде предоставянето на японците на специални възможности на островите, които обаче да останат под руския суверенитет. Например чрез създаване на Южните Курили на някаква специална икономическа зона с преференции за японския капитал.

Такъв сценарий има редица изгоди за Япония (Абе може да каже на населението, че е върнал частичния контрол върху островите), а също и за Русия, защото японските пари ще приповдигнат икономиката на Курилите.

"Российская газета". Всички права запазени.