Европарламентът се раздели по въпроса за санкциите срещу Русия

EPA
Антисанкционните настроения в Европарламента се засилват. Кои са поддръжниците на идеята санкциите да бъдат отменени и може ли брожението в ЕС да свърши с премахването на ограниченията – „Руски дневник“ пояснява.

„Логиката на изолация не води до нищо добро“ – тази теза все по-често звучи от устата на депутати в Европарламента. Подобни изказвания зачестиха особено през април и май тази година. Може би това е един от сигналите за приближаващата среща на върха на ЕС през юни, когато съдбата на антируските мерки ще бъде обсъдена за пореден път.

Последната страна, смутила спокойствието в Европарламента, бе Гърция. „Всички знаем, че взаимното налагане на санкции от Русия и ЕС не подобри ситуацията, а безплодните разсъждения кой е пострадал повече не могат да доведат до нищо съществено“, заяви евродепутатът и член на гръцката „Нова демокрация“ Теодор Загоракис на заседание на делегацията на 27 април.

Южна Европа по традиция е по-мека по отношение на Русия в сравнение с европейския център. Но гласове за отмяна на санкциите все по-гръмко звучат и във Франция, Италия и особено в Унгария, чийто премиер Виктор Орбан обеща, че те вече няма да бъдат продължавани автоматично. Влиятелната Германия за момента демонстрира сдържаност.

Какво се случва в Европарламента

Това брожение в редиците на европейските парламентаристи е знак, че в европейското общество вече е натрупана критична маса от недоволство заради санкциите, смята президентът на Федералната национално-културна автономия на гърците в Русия и член на Съвета по международни отношения при руския президент Иван Савиди.

„Тези гласове не могат да бъдат заглушени. Прекъснати са човешки контакти, бизнес връзки, загубени са пазари. Това не може да продължава до безкрай“, каза той пред „Руски дневник“.

Търговският оборот между Гърция и Русия в областта на доставките на селскостопанска продукция бе в размер на стотици милиони евро и за страната, изпаднала в тежка икономическа криза, Русия бе перспективен пазар, напомня Савиди. Освен това има очевидна нужда двустранните отношения да бъдат осъвременени.

Миналата година гръцкият премиер Алексис Ципрас на два пъти посети Русия, а през май тази година на визита в Гърция се очаква да пристигне Владимир Путин. Очевидно е, че санкциите са фактор, който утежнява сътрудничеството.

Други страни също повдигат въпроса за загубите, които понася бизнесът. Например депутатът Маркус Претцел от германската партия „Алтернатива за Германия“ – дясно обединение на евроскептиците (AfD, 12,5% от избирателите в Германия и 7 от 96 места в Европарламента) заяви, че Германия „спешно“ се нуждае от руски ресурси и демонстративно посети Крим, който Европа отказва да признае за част от Русия.

Френският парламент първи в ЕС гласува за отмяна на санкциите в началото на април. Впрочем по време на вота в залата нямаше кворум – присъстваха по-малко от 20% от депутатите и затова гласуването бе по-скоро символичен жест (решението не задължава с нищо ръководството на страната), а антисанкционните настроения идват основно от представители на крайнолевите и дясноцентристки, често опозиционни партии.

Именно те защитават тезата, че Европа е застрашена от доминацията на САЩ, налагана чрез неизгодното трансатлантическо споразумение и използват антисанкционната риторика като инструмент за натиск, отбелязва старши научният сътрудник в Центъра за анализи към Института по международни отношения в Москва Леонид Гусев.

„Има ли нужда Русия от това? Може би да. Може да не е особено ефективно, но ни поставя на дневен ред, което също е важно“, смята заместник-деканът на Факултета по световна икономика към Висшата школа по икономика Андрей Суздалцев.

Ще има ли отмяна на санкциите

Европа действително се замисля какво да прави със санкциите, срещу които негодуват мнозина. Тъй като отмяната им, в очите на ЕС, би означавала легализиране на Крим като част от Русия.

В последните месеци въпросът за отмяната на санкциите неизменно се свързва с изпълнението на Минските споразумения (макар че в тях няма нито дума за Крим) за уреждане на кризата в Източна Украйна. Ако Минските споразумения, чийто гарант е Русия, бъдат изпълнени в достатъчна степен, то през юни тази година санкциите ще бъдат отменени или най-малкото смекчени, отбелязаха нееднократно европейски дипломати и Вашингтон.

Впрочем едва ли има смисъл да се таи надежда, че Крим окончателно ще бъде изключен от процеса. „Периодично възниква въпросът, че Минските споразумения са първият етап, а вторият – Крим. Когато е изгодно – мълчат за Крим, а когато е неизгодно – го споменават. Но те естествено няма да го забравят. Тази игра ще продължи“, предполага Суздалцев.

"Российская газета". Всички права запазени.