Предизвикателства, но не и заплаха за стабилността в Казахстан. Засега.

Reuters
Неотдавна казахстанският град Актобе бе сцена на белязани от насилие нападения: представляват ли те заплаха за политическата стабилност в страната? Дали не са опит да се клонира промяната на режима, случила се в Украйна? Трябва ли Москва да се безпокои? Експертите, с които „Руски дневник“ разговаря, отхвърлиха и трите предположения.

След нападенията от религиозни бунтовници на магазини с оръжейни запаси и поделение на Националната гвардия, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев каза, че е засякъл следи на „цветна революция“ – термин, с който образно се описва принудителната смяна на режима със спонсорството на външни сили. Такъв ли е случаят реално?

Това със сигурност е своевременно предупреждение, но не бива значимостта му да бъде завишавана прекомерно, смята Евгений Бужински, пенсиониран генерал и старши вицепрезидент на Центъра за политически изследвания „ПИР“ – независим център за анализи в Москва. Според експерта са налице четири фактора, които гарантират статуквото.

„Авторитетът и репутацията на президента Нурсултан Назарбаев допринасят за стабилността на централната власт. Той е твърде умен и по-популярен сред народа, отколкото, да речем, бившите украински президенти“, смята Бужински.

„На второ място, освен салафистки радикали и недотам многобройни групи протестиращи, преобладаващото множество граждани не са готови за драматични социални промени”.

„На трето място, стабилността на Казахстан до голяма степен се корени в приходите, генерирани от минералните ресурси на страната (петрола и природния газ), което е в контраст с обстановката в Украйна“.

„Четвъртият фактор: Казахстан е част от няколко интеграционни процеса, като Евразийския икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Организацията на договора за колективна сигурност. Засега няма опасност от политическа дестабилизация на Казахстан“.

Опити да се напомпат националистичните нагласи

Друга опасност, която дебне, е агресивният национализъм. Руският блогър Денис Тукмаков следи отблизо вербалните упражнения, целящи да създадат нова митология, чийто център е Казахстан, чрез очернянето на други нации основно етническите руснаци и китайци.

„Ние, казаците, сме (гордите) наследници на Златната орда“; „Цялата казахска земя е белязана от останките на древна система за водоснабдяване и канализация“; „Турците (казаците са част от тюркската етническа група – бел. ред.) са измислили колелото“, и т.н.

В същото време местните националисти описват руснаците в Русия като „генетично програмирани роби“, „алкохолици“ и „психично болни“. Към китайците местните националисти подхождат със същата доза недоверие и антипатия.

В угода на властимащите хорди (племена)

Експертът по бившите съветски републики Людмила Адилова, преподавател в Руския държавен университет за хуманитарни науки, смята, че значимостта на инцидента в Актобе е преувеличена от медиите.

„Случаят прилича на нападение от религиозни екстремисти и има вероятност той да е използван от местната опозиция като опит за смяна на режима, ако въпросната опозиция вече не е избрала да напусне страната и да се отдаде на самоизгнание. Възможно е обаче и това да е тест, с който да се провери какво би могло да предизвика народен бунт”.

Ако е така, защо именно Актобе бе избран да се тества моделът за бунт?

„Всъщност Актобе е една от „най-слабите брънки“ в Казахстан. Западните райони страдат заради несправедливото разпределение на приходите от износ на въглеводороди. Това нагнетява негодувание. Освен това масовото изселване на етнически руснаци от региона допринесе той да стане по-архаичен“ и възпрепятства развитието му“.

На този фон задържането на Нурсултан Назарбаев на власт наистина е подложено на изпитание, така ли е?

„Издръжливостта на президента Назарбаев не бива да бъде подценявана. Има обаче някои пречки, като например зависимостта от системите, базирани на кланове и жузове (хорди или племена). Не всички жузове са включени във властта. За да се компенсира този недостиг, се търси начин да се угоди на политическия контра-елит, като му се запазва място в държавните структури. Въпреки това, събитията в Актобе са силен предупредителен сигнал, че на периферните райони трябва да се обръща повече  внимание“.

Като цяло, в момента стабилността в Казахстан е изправена пред предизвикателства, но все още не е застрашена.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"