Какво ще направи Русия, ако Украйна се присъедини към НАТО в Черно море?

AP
Киев заяви желание да се включи в мисията на НАТО в Черно море. Министерството на външните работи на Русия заяви, че Москва ще предприеме „адекватни контрамерки“. Какво конкретно може да направи Русия?

По време на двудневния форум на НАТО на 14-15 юни във Варшава украинският министър на отбраната Степан Полторак представи „пътна карта“ на реформите в отбранителния сектор, които трябва да приведат украинската армия към стандартите на Северноатлантическия алианс. В резултат редица страни от блока веднага настояха за отпускането на допълнителна финансова помощ за Киев, както и за всестранна политическа подкрепа за страната. 

Сред най-близките планове на Украйна е присъединяването към мисията на НАТО за патрулиране в Черно море заедно с Турция, Румъния и България (всички те с излаз на Черно море, както и Русия). 

Тази стъпка разтревожи Москва и руското външно министерство побърза да обяви, че Русия се отнася „особено сериозно и внимателно“ към новата идея на южната си съседка. 

„Ние следим внимателно обсъждането на този въпрос и се надяваме, че то няма да предизвика нарастване на опасността в този регион. Оставяме си правото да предприемем насрещни адекватни контрадействия“, заяви зам.-министърът на външните работи на РФ Григорий Карасин пред РИА „Новости“.



С какъв флот разполага Украйна

Украйна отдавна заявява желание да се присъедини към НАТО и да се влее в общоевропейското семейство. Страната използва всяка възможност за участие във военните маневри на блока, за да покаже привързаност към този курс. 

Само че поради липсата на финансиране и надеждно обслужване на корабите, в последните 25 години украинският флот не е в особено добро състояние. 

„Флотът на Украйна не притежава предишната си мощ и изисква големи финансови ресурси за модернизация. Страната разполага само с няколко кораба с ограничена военна мощ. На практика на Киев му остана само флагманът „Гетман Сагайдачний“, единственият кораб, способен да вземе участие в подобни маневри. Останалото са малки патрулни кораби“, коментира за „Руски дневник“ военният наблюдател на вестник „Известия“ Дмитрий Сафонов.

Според образния му израз маневрите на натовски и руски кораби в Черно море са „плаване в малка локва, в което съдовете буквално се блъскат един о друг“.

Ще последват ли ответни мерки от страна на Москва 

По мнението на военния експерт на ТАСС, полковника от запаса Виктор Литовкин, Русия няма да предприеме никакви резки и необмислени ходове, а на кримския полуостров ще продължи модернизацията на военната инфраструктура в работен порядък. 

„Предприети бяха редица мерки за укрепване на сигурността по руските граници в това направление и понастоящем министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу лично инспектира военната инфраструктура на полуострова“, каза експертът. 

Той припомни, че Русия извърши модернизация на изтребителния парк в Крим и достави в региона самолети Су-30СМ от поколение „4+“, които могат да носят противокорабни ракети. На полуострова бяха прехвърлени и брегови ракетни комплекси с крилати ракети „Бал“ и „Бастион“, способни да поразяват цели на изхода на Босфорския пролив (който свързва Черно със Средиземно море и се контролира от Турция). 

„Русия също така разполага с радиолокационни системи от ново поколение, способни да контролират надводната, подводна и въздушна обстановка в региона. Провежда се и мащабна модернизация на черноморския флот, към който неотдавна бе причислена подводница, оборудвана с крилати ракети „Калибър“ с далекобойност до 2500 км“, добави Литовкин. По думите му при крайна необходимост Москва може да прехвърли на полуострова и стратегически бомбардировачи от далечната авиация Ту-22М3.

"Российская газета". Всички права запазени.