Защо на Русия и Турция ще им бъде трудно да са стратегически партньори

Reuters
Руско-турското сдобряване, което бе демонстрирано на срещата на върха в Санкт Петербург, не трябва да предизвиква неоправдани очаквания и прекомерни илюзии. В отношенията между Москва и Анкара има прекалено много проблеми и сериозни противоречия, за да се говори, както вече правят някои коментатори, за „стратегически алианс“ между Русия и Турция.

1. Първият и основен от тези проблеми е диаметрално противоположните позиции на страните в сирийския конфликт. Владимир Путин залага на Башар Асад, Реджеп Ердоган се стреми към неговото възможно най-бързо отстраняване от власт. В това отношение нищо не се е променило. Не е прекратявана и подкрепата от страна на Анкара за отрядите на сирийската опозиция – същата тази, която в момента настъпва към Алепо и която е бомбардирана от руската авиация. Не трябва да се забравя, че именно противоречията по Сирия предизвикаха безпрецедентната криза в двустранните отношения, след като през ноември миналата година бе унищожен руски бомбардировач. Тези противоречия остават.

2. Вторият проблем също е свързан с войната в Сирия – отношението към кюрдите. За Анкара бойците от кюрдските отряди, които се сражават в Сирия с радикалните ислямисти, са противници, сепаратисти и сподвижници на „терористите“ от Работническата партия на Кюрдистан, с които президентът Ердоган е във война. А за Москва сирийските кюрди са потенциални съюзници. И нейните отношения с турските кюрди традиционно са по-специални и определено не са враждебни.

3. Третият проблем е свързан с конфликта в Нагорни Карабах. Москва, при цялата умереност на нейните изявления и еднаква отдалеченост, в света се възприема като съюзник на Армения – неин партньор в ОДКС. Що се касае до Турция, то тя дори не се опитва да демонстрира обективност и безпристрастност. Анкара еднозначно е на страната на Баку.

4. Четвъртият проблем също се отнася до постсъветското пространство. В тюркските републики на бившия СССР (Азербайджан, Узбекистан, Казахстан, Киргизия, Туркмения) Анкара има стабилни позиции и Москва гледа на нея като геополитически конкурент. Специфична и също толкова болезнена тема е проникването на Турция в „братските“ тюркоезични републики на Руската федерация.

5. Петият проблем е свързан с факта, че на турска територия безпрепятствено действат откровено враждебни на Москва организации, каквито са тези от Северен Кавказ и на кримските татари. Те ползват подкрепата на влиятелни и многобройни диаспори, така че, президентът Ердоган, дори и да има желание да отстрани този дразнител в отношенията с РФ, ще му се наложи да се сблъска със сериозна съпротива в самата Турция.

6. Шестият проблем е кризата на доверието. Публично в Москва вече никой не говори за инцидента със самолета. Но той не е забравен. Както не са забравени и изявленията по още „горещите следи“ на официални турски лица, в това число и на самия господин Ердоган – те в никакъв случай не бяха миролюбиви. Би било много странно, ако след унищожаването на Су-24, в Москва не са си направили изводи относно надеждността и предсказуемостта на турското ръководство. 

7. И най-накрая, седмият проблем: сегашното сближаване до голяма степен е принудително. И Москва, и Анкара, от известно време насам възприемани от Запада предпазливо, дистанцират се от него. В тази ситуация опитът да се намери алтернативен партньор, да се разкъса международната изолация изглежда напълно естествен. В същото време, няма гаранция, че същата тази Турция, ако нормализира отношенията си със САЩ и ЕС, ще продължи да залага на Русия и да реализира такива проекти, като „Турски поток“ например. 

Така че засега не си струва да се говори за стратегическо партньорство между Москва и Анкара. По-скоро това е негова имитация. Но в сравнение с жонглирането по ръба на въоръжения конфликт, което наблюдавахме само преди половин година – сегашното примирие е огромен прогрес. То дава надежда, че страните ще се опитат да решат поне някои от изброените по-горе проблеми.

Подробно на http://kommersant.ru/doc/3059503