Сирийското лято: какво постигна Русия в Сирия през последните три месеца

AP
През лятото на 2016 г. главната цел на Русия, както и на армията на Башар Асад, бе превземането на Алепо, което може да реши изхода от цялата война. Успоредно с това, на фона на замрелия руско-американски диалог за Сирия, Москва развива сътрудничеството си с регионалните сили в Близкия Изток: Турция, Иран и Израел.

След освобождаването на Палмира през март 2016 г., Русия, както и армията на Башар Асад, бяха поставени пред избор: в каква посока да напредват? Имаше два основни варианта: да се настъпва към сирийската „столица“ на „Ислямска държава“ (организация, забранена в РФ) Рака в източната част на страната или съсредоточаване на усилията върху Алепо, втория по големина и значение сирийски град след Дамаск. Сраженията между армията и екстремистите, в това число и с бойците от „Джебхат ан-Нусра“, се водят в Алепо от 2012 г.

Събитията от летните месеци показаха, че Русия и нейните сирийски съюзници са избрали втория вариант. В началото на юни армията на Асад предприе опит за настъпление в провинция Рака, но то се задави. След това Дамаск и Москва окончателно съсредоточиха усилията си върху Алепо, като оставиха превземането на Рака за западната коалиция и нейните съюзници от „Демократичните сили на Сирия“, състоящи се предимно от кюрди.

Битката за „сирийския Сталинград“

Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия Изток, смята, че Русия и Асад са направили правилния избор, тъй като Алепо играе изключително важна роля за контрола над цяла северна Сирия. „Именно Алепо е ключът към прекратяване на войната  каза Сатановски за „Руски дневник“. – След като бъде превзет, ще се наложи „прочистване“ на [провинция] Идлиб, да се водят сражения с „ИД“ за Рака, но като цяло, това е нещо като Сталинград във Великата Отечествена война – ключова битка, в която победата ще означава прелом във войната с ислямистите“.

Арабистът Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник в Института по Изтокознание при РАН, също е на мнение, че отказът от настъпление към Рака е бил абсолютно правилно решение за Русия. „Операцията в Рака е работа на американците и, фактически, продължение на тяхната борба с „ИД“ в Ирак  казва експертът. – Със своето безотговорно нахлуване в Ирак през 2003 г., САЩ неволно способстваха за създаването на „ИД“, затова е напълно логично в момента те да се опитват да подобрят ситуацията, в това число и в Рака“. Сирийската армия, подкрепяна от Русия, в момента не разполага с ресурси за борба на два фронта, смята Ахмедов.

Борбата с терористите

Сатановски е убеден, че срещу войските на Басар Асад в Алепо са изправени основно терористични сили, които почти по нищо не се отличават от „ИД“ – на първо място „Джебхат ан-Нусра“. Това мнение се споделя и от Министерството на отбраната, което много пъти е критикувало САЩ за това, че те така и не са предоставили списък на умерената опозиция.

„Както и преди, очакваме да получим от нашите американски колеги координати на районите, където са разположени отрядите на умерената опозиция  отбеляза министърът на отбраната Сергей Шойгу в заявление от 28 юли. – Бихме желали да разберем, как изглеждат тези отряди“.

Междувременно изходът от битката за Алепо засега не е ясен. Към края на юли армията на Асад успя да обкръжи кварталите, контролирани от екстремистите, като им отряза източниците за снабдяване, но в началото на август, в резултат на контранастъпление на силите на опозицията, в които участват и радикални ислямисти, обръчът бе разкъсан. Битката за Алепо продължава.

Хуманитарните усилия

Успоредно с оказваната подкрепа за настъплението на сирийската армия, Русия полага усилия и за защита на мирното население. След като правителствените войски обкръжиха Алепо, по инициатива на Русия бяха открити хуманитарни коридори, по които жителите на града биха могли да напуснат територията на Алепо, а също така да получат хуманитарна помощ. Освен това, вслушвайки се в призива на Шойгу, президентът Асад обяви амнистия за екстремистите, готови да сложат оръжие.

Освен това, след като бойните действия в Алепо бяха възобновени, Москва подкрепи инициативата на ООН за въвеждането на ежеседмична 48-часова хуманитарна пауза, за да може в града да бъдат доставяни хранителни продукти и медикаменти. Владимир Ахмедов отбелязва, че такива инициативи са в резонанс с руската стратегия в Сирия: „Нашата главна цел е запазване на държавните институции, които ще бъдат основите за възстановяването на страната“. Ахмедов смята, че хуманитарните инициативи трасират пътя за възстановяване на единството в държавата.

Женевската задънена улица

След възобновяването на боевете в Алепо, видимо се ожесточи полемиката между Русия и САЩ, двете основни движещи сили на женевския процес, насочен към политическото урегулиране на кризата. В отговор на обвиненията на Барак Обама в подкрепа за „режима на убиеца“, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви, че между Русия и САЩ има „концептуални разногласия“ за Сирия, и Вашингтон, в стремежа си на всяка цена да свали Асад от власт, не прави нищо, за да приключи конфликта в страната.

„Разбира се, женевският процес стигна до задънена улица. А преди това той не се ли намираше в същата ситуация? – пита Евгений Сатановски. – Неговата единствена цел е размяна на аргументи между руски и западни преговарящи, заемащи диаметрално противоположни позиции. Това се прави, за да не се стигне до окончателен разрив и да се демонстрира: ние преговаряме“.

В същото време диалогът между РФ и САЩ продължава, това се заявява от представители на дипломатическите ведомства и на двете страни.

Крачката напред в отношенията с Иран

През последните месеци Русия активизира сътрудничеството си с големите регионални сили в Близкия Изток, на първо място – с Иран и Турция. Иран разреши на руската авиация да използва авиобазата в Хамадан, а също така (както и Ирак), даде разрешение да се използва неговото въздушно пространство за удари по екстремистите. Владимир Ахмедов напомня: това е безпрецедентен жест, от Ислямската революция през 1979 г. насам Иран не е давал на чужденци достъп до неговата военна инфраструктура. 

(На 22 август стана ясно, че руската бойна авиация вече няма да ползва иранската база Хамадан, според изявление на говорителя на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков.  бел. ред.)

"Российская газета". Всички права запазени.