Полша ще бъде подтикната към мир с Русия от китайския „Път на коприната“

Полският президент Анджей Дуда (отляво) и президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев в Президентския дворец във Варшава.

Полският президент Анджей Дуда (отляво) и президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев в Президентския дворец във Варшава.

AP
Изглаждането на отношенията между Русия и Полша може да дойде от неочаквана страна. Казахстан се опитва да убеди Варшава да изгради транзитни потоци през Русия. Но в действителност транспортният коридор представлява част от значително по-глобален замисъл, от който пряк интерес имат китайците. И Пекин дава аргументи на поляците.

Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев предложи на полския си колега Анджей Дуда да подпишат тристранно споразумение с Русия по въпроса за транспортния коридор. „Икономическото сътрудничество [между Полша и Казахстан] опира до един тежък въпрос – транспорта. За това, как да се стигне от Казахстан в Полша и обратно. Традиционните връзки са през Русия“, каза Назарбаев в изказването си на 23 август на Полско-казахстански икономически форум.

„Нека днес да излезем с инициатива, да се обърнем към Русия, да започнем да разработваме тристранно споразумение поне за транспорта“, обърна се Назарбаев към полския си колега.

Интересът на Казахстан и Полша не е само към увеличаване на взаимната търговия. Има нещо по-важно и за двете страни: да не се пропусне възможността да станат част от един по-глобален транзитен маршрут от Азия към Европа, който Китай планира да осъществи.

Става дума за икономическия пояс „Пътят на коприната“ (в Китай го наричат „Пояс и път“). Идеята за него бе подета от председателя на КНР Си Цзинпин през 2013 г. по време на изказването му в „Университета на Назарбаев“ в Астана.

Северният „Път на коприната“

В основата на „Пътя на коприната“ лежи изграждането на три железопътни и автомобилни коридора – северен, централен и южен. Северният маршрут минава през Казахстан и Русия и излиза на Балтийско море в Европа. От Русия западното разклонение тръгва през Беларус и Полша и стига до Германия и Холандия.

Русия, Казахстан и Китай вече предприеха стъпки за реализация на китайския проект. От 2016 г. те облекчиха транзита на автомобилни товари между Китай и Русия през територията на Казахстан, като подписаха съответното споразумение. Ако преди времето за преминаване на товарни автомобили през Русия отнемаше седмица, сега то се съкрати до две денонощия.

Същността на северния маршрут се състои в това, че той е изцяло сухопътен, не се налага стоките да бъдат претоварвани допълнително от железопътна линия на морски транспорт. „В този си вид този път е невъзможен без Русия, по чиято територия минава по-голямата част от него“, казва генералният директор на „Руско-Европейски инвестиционен консорциум“ Павел Генел.

Как да се разберат руснаците с Полша?

Като алтернатива на Полша могат да послужат и други страни, например Украйна. Но има много доводи в полза на това, че за Русия е по-добре да се разбере с Полша.

Първо, това е желанието на Китай. Председателят на КНР неслучайно посети Полша през юни тази година. Второ, през Казахстан и Полша минава най-краткия сухопътен маршрут от Азия за Европа. Трето, пътната инфраструктура на Русия позволява да се направи завой към Централна Европа.

Затова за да станат част от глобалния инфраструктурен проект и да спечелят примамливите транзитни потоци, за Русия и Казахстан е най-добре да се разберат с опърничавата Полша. Достатъчно е да се напомни за транзитната война срещу Русия, която бе зачената от Варшава в началото на тази година, когато автомобилните превози между двете страни бяха прекратени за няколко месеца.

Въпреки всичко, „Пътят на коприната“ може да се превърне в онова свързващо звено, заради което си струва да се забравят старите обиди. Толкова крупен проект може да окаже своето влияние и за евентуалното политическо сдобряване на Полша и Русия.

Директорът на Института за оценка на рисковете Досим Сатпаев смята, че отговорът, който ще даде Полша на предложението, зависи от това, какво ще надделее: икономическият прагматизъм или геополитическият фактор. „Ако освен Казахстан, определени усилия бъдат предприети и от страна на Китай, то това ще се превърне поне в ясна тенденция: вече двама играча предлагат на Полша да отчита икономическите си интереси“, казва той.

Ползата за Варшава от участието ѝ в този глобален транспортен коридор не предизвиква никакви съмнения. За Полша това е възможност да запази ролята си на сухопътна врата на Европа и да преумножи транзитните потоци, което означава увеличаване на приходите и печалбите. „Върху всяка страна, станала част от китайския транзит за ЕС, в буквалния смисъл ще потече златен дъжд, и прагматичните поляци много добре разбират това“, казва Генел.

От друга страна, Китай обещава да се бръкне дълбоко в джобовете, за да реализира „Пътя на коприната“, а да се намерят инвеститори за такъв проект няма да бъде никак трудно. Известно е, че Китай е готов да инвестира почти 40 милиарда долара за създаването на фонд „Пътя на коприната“, който ще се използва за финансиране изграждането на съответната инфраструктура.

Оригиналният текст на статията на сайта http://vz.ru/economy/2016/8/23/828350.html

"Российская газета". Всички права запазени.