Лавров: Русия няма да избира между Европа и Азия

Валерий Мелников / РИА „Новости“
Русия няма намерение да лавира между Европа и Азия, а ще се придържа към многовекторен, самостоятелен курс във външната си политика. Това бе основното послание в изказването на руския министър на външните работи Сергей Лавров пред студенти от Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) в четвъртък (1 септември).

За новата концепция във външната политика на Русия

Актуализираната концепция за външна политика на Русия е в процес на изготвяне с оглед на последните събития в света.

„Ние редовно докладваме на президента, по негова молба, детайлите от актуализираната концепция за външна политика на Русия, която трябва да отчете всички събития, случващи се в последно време. Убеден съм, че ние не трябва да променяме ключовите направления, очертани от президента Путин още през 2000 г., които предполагат провеждането на многовекторна политика, отворена към сътрудничество с всички, които са готови за това, на равноправна основа, като се отчитат интересите на партньорите, но преди всичко политика, която да отстоява твърдо националните интереси, без да търси конфронтация“, каза министърът.

За отношенията със САЩ и ЕС

„Ние не възнамеряваме да късаме с никого. Готови сме да възстановим нормалните си и пълноценни отношения с ЕС и САЩ, но само на основата на равноправието и без никакви опити тези отношения да бъдат „игра на една врата“.

Лавров характеризира външната политика на Москва като многовекторна по всички азимути и самостоятелна. „Определяме нашия външнополитически курс като многовекторен, тъй като отчита развитието по всички азимути, и самостоятелен, защото друг курс, освен самостоятелен, държавата ни, във всичките ѝ исторически превъплъщения, не е имала и не може да има“, отбеляза Лавров.

Ръководителят на руското дипломатическо ведомство посочи, че необходимостта от провеждане на многовекторна външна политика произтича от обективния процес по промяна на структурата на световния ред и прехода от двуполюсен към полицентричен модел на развитие на международните отношения. „За съжаление, естественият процес към установяване на полицентрична, многостранна система се сблъсква със сериозни и многобройни препятствия...  констатира министърът. – Тези препятствия произтичат от стремежа на нашите западни партньори да съхранят глобалното си превъзходство“.

Само че този стремеж, по думите му, противоречи на реалностите, свързани с появата на нови центрове на икономическа мощ, които на свой ред се превръщат в източник на политическо влияние. На този фон все по-силно се осъзнава необходимостта от отказ от едностранните подходи в международните дела, прилагани от западните страни, въпреки че не всички го признават, отбеляза Лавров.

За новия президент на САЩ

„Ние винаги изхождаме от позицията, че съдбата на всяка страна трябва да се определя от собствения ѝ народ. Готови сме да работим с всеки лидер, който спечели доверието на хората на свободни, демократични избори“, заяви Лавров.

В същото време министърът отбеляза, че предизборната кампания в САЩ е станала „досадна“ и за американските партньори. 

„Да, вярно е, че в политическата борба, особено преди избори, съперниците често прибягват до нестандартни методи и похвати за агитация призна руският дипломат номер едно. – Но това, на което сме свидетели в момента – превръщането на Русия, която американският президент още преди две години нарече „регионална държава“, в едва ли не главен разпоредител със съдбините на света и като страната, оказваща решаващо влияние върху процесите в Америка... по моему е прекалено“.

„Всички разбират, че това са пресилени лозунги, с които се удря избирателят по главата и прилагането на този груб антируски маниер е обидно и недостойно за Америка, за обикновените американци и за цялата американска политическа класа. Ние наблюдаваме всичко това, като си правим съответните изводи, но достатъчно философски“, каза Лавров.

Който и да победи, ще бъде президент на САЩ, и ние сме готови да работим с този човек, стига, разбира се, и новият ръководител на САЩ да е готов да работи с Русия. И не просто да работи, а да работи на основата на взаимносъгласувани принципи: равнопоставеност, зачитане на интереса на другия, взаимно уважение. При такъв подход може много да се постигне“.

За студената война

Малко вероятно е да се стигне до нова студена война, няма предпоставки за подобно развитие на събитията, заяви Лавров.

Защо [западните страни, които въведоха санкции срещу Русия] са толкова загрижени за ставащото в Сирия? Защо трябваше да постъпват така, само защото искаха да заставят кримляните да живеят в държава, в която властта беше завзета от организаторите на антиконституционния преврат?“, попита министърът.

„Тези, които ни критикуваха и продължават да ни критикуват по този въпрос, твърдят, че цялата международна общност ни е обърнала гръб“, каза Лавров. „Никой не се е отвърнал от нас. И да се говори, че това са всички членове на международната общност, не е вярно. Осемдесет процента от населението на света живее в страни, които споделят нашите подходи и искат справедливост в световната политика, затова да се говори за каквато и да е било изолация е просто смешно“, посочи Лавров.

Говорейки за антируските санкции, министърът посочи, че инициатори на въвеждането им са „западните страни и най-вече САЩ, които чрез едно агресивно малцинство в Евросъюза буквално са принудили Европа да поеме по този път“, оказвайки натиск и върху други страни като Австралия, Япония и др.

За украинската криза

Руският външен министър посочи, че ситуацията в Украйна остава много тежка, а конфликтът в страната е проявил кризата в структурата на евроатлантическата сигурност.

„Ситуацията в Украйна е много тежка. Кризата в страната се превърна в катализатор на процесите, които извадиха на показ недостатъците в евроатлантическата структура на сигурността, проявиха системните пороци на тази структура, която се оказа невъзможно да бъде реформирана в продължение на години, въпреки нашите предложения“, каза Лавров.

За Минските споразумения

„Не виждам алтернатива на Минските споразумения, въпреки че сега се опитват да ни убедят, че този, който ги е подписал, е искал да ги изпълни, но не може по обективни причини“, отбеляза Сергей Лавров. „Подобни отговори не правят чест на украинските ръководители, с които е съгласувано споразумението, не правят чест и на тези, които присъстваха в Минск като гаранти на тези договорености. Имам предвид президента на Франция и канцлера на Германия“, коментира министърът, като отбеляза, че Русия въобще не фигурира във въпросните споразумения и е нелепо отмяната на санкциите да се обвързва с изпълнението им.

За признаването на Крим от Запада

„Няма никакъв правен проблем Западът да признае присъединяването на Крим към Руската федерация“, заяви Лавров.

„Няма политическа воля, но има очевидно политическо желание да се използва тази ситуация, за да може Западът, под предводителството на САЩ, да продължи линията си за сдържане на Руската федерация“, посочи той.

Лавров отбеляза, че присъединяването на Крим към Русия е изцяло в съответствие с международното право. Той се позова на декларацията на ООН „За принципите на международното право, насочени към мирно регулиране на междудържавните противоречия“ от 1970 г., според която създаването на независима суверенна държава, както и свободното присъединяване към други държави, представлява форма за осъществяване на правото на самоопределение.

„Украинската държава лиши кримския народ от правото на самоопределение“, заключи Лавров.

Той посочи, че Западът много се страхува от паралела между присъединяването на Крим и ситуацията с Косово. „Нашите западни партньори бягат като дявол от тамян от всяко предложение да се анализира случилото се в Крим през призмата на това, което те направиха в Косово“, коментира руският външен министър. Според него Западът претендира, че Косово е едва ли не уникален случай, който не бива да служи за сравнение. „Въпреки че сравнението е повече от уместно“, подчерта Лавров. И напомни, че в Косово не е имало никакви референдуми, нито заплахи за физическа разправа с косовските албанци.

За сирийската криза

„Опитваме се да положим началото на пълноценен политически диалог [в Сирия]. ООН има съответните правомощия, но засега не работи особено активно в това направление“, каза Лавров.

„Нашият общ враг е международният тероризъм. Убедени сме, че можем да се преборим с него само на международно-правна основа, без двойни стандарти, при зачитане на водещата роля на ООН“, посочи министърът.

„Тъкмо от тези принципи се ръководехме, когато в отговор на молбата на сирийското правителство изпратихме наш контингент на Въздушно-космическите ни сили в Сирия за борба срещу „Ислямска държава“, „Джебхат ан-Нусра“, както и да се казва в момента, и сътрудничещите с тях терористични групировки“, продължи Лавров. „Паралелно решаваме много важни задачи за облекчаване на хуманитарното положение на сирийското население, особено в районите, окупирани от бунтовниците“, добави той.

Оригиналният текст на руски език на сайта http://tass.ru/politika/3581949

"Российская газета". Всички права запазени.