„Няколко месеца ожесточена пропаганда не могат да изчезнат безследно“

Александър Демянчук
„Руски дневник“ поговори за отношенията между руския и турския народ с Евгений Бахревски, специалист по Турция, кандидат на историческите науки, зам.-директор на Института за наследството.

За седемте месеца на конфликт в отношенията между Русия и Турция и двете страни „натвориха много безумия“ – отношенията се влошиха в много сфери. Как се отрази кризата на отношенията между двата народа? Станаха ли по-антируски настроени в Турция и съответно антитурски в Русия?

Евгений Бахревски: Безусловно антируските настроения в Турция и антитурските в Русия нараснаха, при това значително. Още повече, че в държави, където взаимното противоборство практически съставлява част от културата на ниво художествени образи и живи поговорки. Например в съвременния турски език съществува поговорката „Moskov geldi” („Московчанинът дойде“), което означава пълен разгром.

Исторически между двете държави са се водили много войни. Съществува ли до днес историческо недоверие на страните по отношение една на друга?

Е.Б.: Руско-турската война е значителна част от историята на двете страни. Например в руската преса за визитата на турския национален отбор по футбол може да напишат „Дойдоха еничарите“. При това за турците еничарите са чисто историческо явление, без каквато и да било емоционална украса. Историческото недоверие безусловно съществува.

Не е тайна, че отношенията между Русия и Турция бяха изцяло повлияни от близките приятелски отношенията между лидерите на двете държави – Путин и Ердоган. Според вас ще успеят ли да преодолеят сегашната криза? Ще бъдат ли отношенията между двамата президенти, както преди, или недоверието ще се запази?

Е.Б.: Отношенията между двамата президенти, предполагам, никога няма да станат като предишните. При това Путин и Ердоган са прагматици, страните се нуждаят една от друга, затова и възстановяването на отношенията върви достатъчно бързо.

Как се отнася руският елит към Турция и турците? Турците писаха много за специално разпалваните на антитурски настроения сред руския елит и в медиите. Уж зад тези настроения стоят арменското и еврейското лоби в Русия. Какво мислите за това? Има ли основания за подобни предположения или това са празни обвинения?

Е.Б.: Руският елит е сложно явление и наличието в него на значителна група арменци и евреи е несъмнено. Някои арменци наистина заемат рязко антитурска позиция. Те и сега водят активна пропаганда за нуждата от разваляне на отношенията с Турция, и че това са важни интереси на самата Русия.

В Германия живее най-голямата турска диаспора в света и ръководството на Турция взема това под внимание, старае се да работи активно с турската общност в Германия, което често води до конфликтни ситуации с немските власти. Използва ли Анкара лостовете за влияние на турската диаспора в Русия? Ако да, то с какви средства тя постига това? Ефективна ли е тази работа?

Е.Б.: Турската диаспора в Русия не е голяма, значителна част от нея представлява членове на смесени бракове, хора, които са останали в Русия след няколко години работа с договори. Много голяма част от тях представлява опозиция на Ердоган. Предполагам, ако Анкара има лостове за влияние над турската диаспора в Русия, то тя е крайно незначителен фактор в двустранните отношения. 

И един въпрос за руската диаспора в Турция. Каква работа провежда Русия със съотечествениците си там? Провеждана ли е някаква дейност с руската диаспора по време на кризата в отношенията между Русия и Турция?

Е.Б.: Руската диаспора в Турция също не е голяма, голяма част от нея също са членове на смесени семейства. Русия въобще работи слабо със своите диаспори, това на практика е неизползван ресурс. По време на кризата руснаците в Турция устройваха много „вечери на приятелството“ и подобни мероприятия. 

И последен въпрос. За тюркските народи в Русия и за руските мюсюлмани. Каква е тяхната роля в отношенията с Турция?

Е.Б.: Турция се опитва да работи активно с тюркските народи в Русия, тя има определени успехи в това направление, особено в Татарстан, където тя получи завидно икономическо влияние. Достатъчно много руски тюрки са получили образование в Турция. Те, разбира се, са привърженици на развитието на двустранните отношения, но не бих се заел да оценявам тяхната „лоялност“ към Турция.

"Российская газета". Всички права запазени.