На 3 октомври Владимир Путин подписа указ за прекратяване от руска страна на спогодбата за съвместна утилизация на плутоний. Сред причините за излизането на Русия от споразумението са посочени "възникването на заплаха за стратегическата стабилност в резултат на недружелюбните действия на САЩ и неспособността на САЩ да осигурят изпълнение на поетите ангажименти". По-рано, през април 2016 г., Москва вече обвиняваше Вашингтон в това, че не изпълнява условията, посочени в споразумението.
Споразумението със сложна съдба
За съвместното утилизиране на плутоний, който няма да бъде необходим за целите на отбраната, Русия и САЩ се договориха още през 2000 г. Съгласно споразумението двете страни се задължаваха да преработят по 34 тона плутоний, годен за производство на оръжия, в МОКС-гориво (от английски mixed-oxide fuel). Този начин на преработка гарантира, че плутоният вече няма как да се използва в качеството му на оръжеен материал.
Според думите на политолога Алексей Арбатов, председател на програмата "Проблеми на неразпространението" към Московския център "Карнеги", при изпълнението на споразумението възникнаха проблеми. "Русия построи завод за преработка на плутония в МОКС-гориво за атомните електростанции, казва Арбатов за "Руски дневник". – САЩ не сториха същото".
Официално САЩ продължават да са привърженици на споразумението за утилизация на плутоний – това бе съобщено за ТАСС от източник в администрацията на президента на САЩ. Проблемът се състои в това, че Вашингтон желае да утилизира плутония по друг начин, без да го преработва в МОКС-гориво. Това предизвиква недоумението на Москва: Михаил Улянов, директор на отдела по въпросите на неразпространението в МВнР на РФ заяви, че предлаганият от американците начин за утилизация оставя възможността плутоният да бъде върнат в оръжейни програми.
Политическият жест и увеличаването на глобалните рискове
Алексей Арбатов отбелязва, че диалогът по утилизацията на плутоний наистина е стигнал до задънена улица и неговото формално прекратяване няма особено значение и се обяснява по-скоро с влошаването на двустранните руско-американски отношения като цяло. "Това е формалност, още един жест от страна на Москва, с който тя иска да покаже, че на Русия не ѝ е необходимо сътрудничество със САЩ. С две думи, щом не искате – така да бъде", смята експертът.
В същото време, според Арбатов, свиването на сътрудничеството между Русия и САЩ в ядрената сфера прави света по-малко безопасен. "Въобще, цялото сътрудничество между Русия и САЩ в областта на осигуряване безопасността на оръжейните ядрени материали – и на урана, и на плутония – е прекратено. Това е много негативно и тревожно", казва Арбатов. Експертът е на мнение, че в момента, когато по цял свят нараства заплахата от тероризъм и рискът екстремисти да се сдобият с ядрени материали, липсата на диалог между двете най-големи ядрени държави още повече подкопава глобалната ядрена безопасност.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си