За подготовката на срещата в Рейкявик
Ситуацията тогава беше сложна, противоречива, като цяло тревожна. [...] И общата обстановка внушаваше тревога: американските кораби се опитваха да се „запознаят“ с нашите териториални води, САЩ провеждаха изпитания на ядрено оръжие, провокираха шпионски скандали и така нататък. [...] Аз смятах, че не бива да се допуска преговорите да се превърнат в параван, зад който не се случва нищо съществено, нещо повече – да продължи надпреварата с ядрено оръжие. Затова предложих да се срещнем с президента на САЩ, за да извадим преговорите от мъртвата зона. Когато се договорихме за среща, започнахме подготовка. Трябваше в Рейкявик да се отиде с конструктивни предложения.
Какво предложи Москва
Ние предложихме отчетлива и ясна схема за споразумение. Да се съкратят с 50% всички компоненти на триадата стратегически въоръжения. В това число, ние бяхме готови да съкратим с 50% тежките ракети с наземно базиране и да постигнем нулев вариант при ракетите със среден и малък радиус. Но при това заехме твърда позиция: не трябва да се започва надпревара във въоръжаването в космоса, в областта на противоракетната отбрана.
Реакцията на САЩ и резултатите от срещата
Президентът [Роналд Рейгън] беше донякъде объркан. [...] Той искаше да продължи да развива програмата ИСО (Инициатива за стратегическа отбрана, предполагаща разполагане на оръжие в космоса), нещо повече – да получи нашето одобрение за разгръщането на глобална ПРО. С това аз нямаше как да се съглася.
[...] Първо, по много от въпросите ние се разбрахме. Второ, ние погледнахме оттатък хоризонта, в перспективата за свят без ядрени оръжия.
На мен ми допадна това, че в хода на преговорите президентът Рейгън решително, така мисля, искрено говореше за необходимостта от спасяването на света от оръжия за масово поразяване, от всички видове ядрено оръжие. За това ние намерихме общ език.
Какво да се прави сега
Да, сега отношенията между Русия и САЩ са изострени, напрегнати. Наблюдава се колапс на взаимното доверие. Неведнъж съм изказвал своето мнение: трябва да се възобновят преговорите по целия дневен ред, да не се затваряме в регионалните проблеми. И преди всичко – по ядрената проблематика.
[…] Аз мисля, че светът се приближи до опасна черта. Не бих искал да давам конкретни рецепти, но искам да кажа: трябва да се спрем. Трябва диалогът да се възобнови. Неговото прекратяване бе най-голямата грешка. Трябва да се върнем към главните приоритети. А те са съкращаване на ядрените оръжия, борбата с тероризма, предотвратяване на екологичната катастрофа. В сравнение с тези предизвикателства, всичко останало отстъпва на втори план.
Свят без атомни оръжия – това не е утопия
Разбира се, при сегашните условия е трудно да се говори за свят без ядрени оръжия. Това трябва честно да си го признаем. Но да не се забравя: докато съществува ядрено оръжие, има опасност за неговата употреба. Или в резултат на случайност, технически проблем, или по злата воля на човек – безумец или терорист. И можем да си представим последствията. Освен това, съгласно договора за неразпространение на ядрено оръжие, нашите страни трябва да водят преговори за неговото съкращаване, включително и ликвидирането му. Така че целта за свят без ядрено оръжие не е утопия, а императивна необходимост. Но тя може да бъде постигната само при условие, че политиката се демилитаризира, че международните отношения се демилитаризират.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си