Орешарски: Отношението на българските власти към Русия е несъстоятелно

www.facebook.com/PlamenOresharskinew
"Много е важно правителството да оповести какви ангажименти е поело и дали наистина ще превръща страната в мигрантски хъб. Отговорът засяга всеки български гражданин", каза в интервю за "Руски дневник" кандидатът за президент Пламен Орешарски.

Пламен Орешарски

е политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. Министър на финансите от 24 юли 2001 до 16 август 2005г., министър-председател от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. на Република България с мандат на БСП и с подкрепата на ДПС и „Атака“, избран от 42-то обикновено Народно събрание. Кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от ДПС.

Президентът представлява държавата в международните отношения. Ако бъдете избран, какво от политиката на предшествениците си бихте запазили и какво бихте променили?

Пламен Орешарски: В следващите няколко години предстоят големи предизвикателства пред страната, т.е. средата ще бъде съвършено различна, за да се търсят аналогии с досегашните мандати. Ще се изисква силно лидерство в предстоящите регионални турбуленции и съответно сложни баланси във външната политика. Това се вижда от позициите на днешния ден.

Кои са най-силните поддръжници на България в международната политика, къде бихте търсили партньорства, ако станете президент?

П.О.: Необходимо е да закрепим позициите си в ЕС и да сме готови при евентуалното му бъдещо реорганизиране. Наред с това трябва да възстановим старите си приятелства и да търсим и установяваме нови. Добре е, че страната няма врагове, въпреки нелепата на моменти външна политика в последните години.

Има ли нужда от промяна на досегашния политически курс на България спрямо Русия?

П.О.: Трябва да намерим пътя на доброто сътрудничество с Русия, въпреки принадлежността ни към външни за тях икономически и военно-политически блокове. Досегашното отношение на българските власти към Русия бе несъстоятелно.

Снимка: www.facebook.com/PlamenOresharskinewСнимка: www.facebook.com/PlamenOresharskinew

Трябва ли да бъдат отменени санкциите на ЕС срещу Русия, които България солидарно подкрепя, въпреки сериозните икономически загуби? И какво бихте предприели в тази посока, ако бъдете избрани за президент?

П.О.: По принцип, санкциите никога досега не са дали задоволителни резултати. Споровете трябва да се решават с дипломатическия инструментариум.

Като президент бих се присъединил към тези страни-членки, които имат по-резервирано отношение към санкциите.

Наскоро премиерът ни ненужно призова от Брюксел за санкции спрямо Русия, без никой да иска това от него – една доста неразумна постъпка.

Какви са шансовете за възобновяване на двата големи енергийни проекта, свързани с Русия – строителството на АЕЦ "Белене" и на газопровода "Южен поток"?

П.О.: Мисля, че настоящото правителство не може да направи нищо смислено. А и двата проекта са доста сложни за кабинет без управленски потенциал. В бъдеще остават някакви възможности.

Какви са заплахите пред България в 21 век? Може ли Русия да бъде стратегически партньор на България в това бъдеще?

П.О.: Над страната са надвиснали серия от заплахи – икономически, демографски, заплахи за суверенитета. Те изискват една значително по-целенасочена икономическа и социална политика, за да се противодейства.

Що се касае до Русия, добре би било да се изгради стратегическо партньорство между ЕС и Русия. България би могла да играе позитивна и важна роля в един такъв процес.

Един от най-болните въпроси на деня е отношението към мигрантите. Какво, според Вас, е най-правилното краткосрочно и най-правилното дългосрочно решение? Русия като световен лидер по прием на мигранти след САЩ може ли с нещо да бъде полезна на България със своя опит в интреграцията на мигранти?

П.О.: От ключово значение е да се укрепят южните граници на страната и да не се допускат нелегални мигранти. Много е важно правителството да оповести какви ангажименти е поело и дали наистина ще превръща страната в мигрантски хъб. Отговорът засяга всеки български гражданин.

България има толкова неуредени вътрешни проблеми от социално-икономическо естество, че практически не е в състояние да приеме мигранти дори в минимални обеми. Против бях при първата мигрантска вълна и моят кабинет я ограничи в значителна степен. Още повече съм против сега, когато границите в Европа са затворени и мигрантите, които влизат в страната, ще трябва да останат тук. Страхувам се от цялостна дестабилизация.

Като върховен главнокомандващ на българската армия българският президент има тежката дума за отбраната на страната, заедно с министър-председателя. Смятате ли, че българската армия е в добра кондиция, има ли нужда от промени и какви? Какво мислите за възможен сблъсък между Русия и НАТО в региона и евентуално участие на България в конфликта?

П.О.: Българската армия е в процес на реорганизация и превъоръжаване и тези дейности трябва да се ускорят с оглед на повишаващото се напрежение не само в региона. Не се очертават бързи решения на конфликтите на югоизток. Нещо повече, вероятностите да се разширят не са за изключване.

Трябва да се полагат всякакви усилия да се предотврати какъвто и да е конфликт между НАТО и Русия.

Най-важният проблем в България, преди мигрантите и армията, обаче е бедността. По данни на Евростат около 1/5 от българите са изложени на риск да изпаднат в бедност. Какво решение може да предложи държавният глава на тази вътрешна заплаха за националната сигурност?

П.О.: За съжаление, е така. Всички позитивни тенденции в подобряване на жизнения стандарт до 2009 година вече са обърнати.

В основата на устойчивото решаване на проблемите с бедността е развитието на икономиката на страната. Това следва да бъде първостепенна цел на всички български правителства. Президентът трябва да оказва натиск в тази посока, най-малкото като поставя различни аспекти на проблема на консултативните съвети по национална сигурност.

"Российская газета". Всички права запазени.