Защо в Съветския Съюз обичаха Фидел Кастро?

Кубинският премиер Фидел Кастро (вдясно) изпраща генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев на международното летище "Хосе Марти" след посещение на Брежнев в Република Куба.

Кубинският премиер Фидел Кастро (вдясно) изпраща генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев на международното летище "Хосе Марти" след посещение на Брежнев в Република Куба.

Едуард Песов / РИА Новости
Огнените кубински танци и музика, пурите и ромът, братският народ и, разбира се, главният герой – Фидел Кастро. В Съветския Съюз бедната следреволюционна Куба бе не само остров на Свободата, но и на любовта към живота.

Заглавието на песента "Куба – любов моя" отдавна е крилата фраза. Този, както сега се казва, хит, е написан от най-авторитетните тогава съветски песнописци – композиторът Александра Пахмутова и поетът Николай Добронравов. Творбата била подготвена за визитата на Фидел Кастро в град Братск през 1962 г.

Кубинските танцувални ритми и революционният патос на песента – така в онези години съветският народ си представял острова на Свободата. Песента била изключително популярна, тя е изпълнявана от много певци. Но най-запомнящите се записи са на Муслим Магомаев и Йосиф Кобзон. Когато през 1962 г. се записва новогодишната програма "Огоньок", Йосиф Кобзон изпълнява песента в образа на Фидел.


(Песента "Куба – любов моя")

Портретите на Фидел Кастро

От двамата главни герои на революцията, поколението на 60-е си избра за кумир Фидел Кастро, а младежта от началото на XXI век – Че Гевара. Портрети на Фидел Кастро са създавани от много всепризнати съветски художници и скулптори, като се започне от класика на монументалното изкуство Лев Кербел до по-малко популярни автори.

Фидел Кастро бил идеалният модел – ярък красавец, харизматичен, с правилни черти на лицето и невероятна вътрешна енергия. Всичко това днес се чете дори и от обикновени ескизи с молив. Съветските живописци създавали портрети на Кастро не само по времето на Хрушчов, но и по-късно, в епохата на Брежнев.

"Patria o Muerte! Venceremos!". Портрет на Фидел Кастро от поредицата "Моите впечатления от Куба" (1962) на художника Иван Акимович Сушченко. / Н. Клевцов / РИА "Новости""Patria o Muerte! Venceremos!". Портрет на Фидел Кастро от поредицата "Моите впечатления от Куба" (1962) на художника Иван Акимович Сушченко. / Н. Клевцов / РИА "Новости"

Един от първите посетили острова през 60-е години бил все още младият художник, а след това класик на суровия стил Петър Осовски. Той си спомнял, как нахвърлял скиците, докато Кастро, по време на обяд, разговарял със съветски гимнастици.

Фидел Кастро и Евгений Евтушенко

Сред членовете на първите делегации в Куба, представляващи съветската творческа интелигенция от началото на 60-е години, бил и поетът Евгений Евтушенко. Там той лично се запознал с Фидел Кастро, общувал с него. В резултат от това пътуване се родила поемата в проза "Я – Куба" ("Аз съм Куба" – бел. прев.). През 1964 г. Евтушенко пише по нея сценарий, а Михаил Калатозов заснема едноименния филм. Няколко новели разказват за съдбите на обикновените хора в навечерието на кубинската революция.

Репродукция на сцена от филма "Аз съм Куба" на Михаил Калатозов. Сценаристи Евгений Евтушенко, Енрике Пинеда Барнет. "Мосфилм" и ICIC (Куба), 1964 година. Снимка: РИА "Новости"Репродукция на сцена от филма "Аз съм Куба" на Михаил Калатозов. Сценаристи Евгений Евтушенко, Енрике Пинеда Барнет. "Мосфилм" и ICIC (Куба), 1964 година. Снимка: РИА "Новости"

Балетът "Кармен – сюита" с Мая Плисецкая

Легендарният балет "Кармен – сюита" и до ден днешен се счита не само за класика в балетния жанр, но и е една от най-ярките постановки през втората половина на ХХ век. По молба на Мая Плисецкая през 1967 г. кубинският хореограф Алберто Алонсо поставя за нея в Болшой театър балета "Кармен – сюита", написана от Родион Шчедрин по едноименната опера на Жорж Бизе. Сега това може да ни се стори странно, но по онова време постановката се възприемала скандално: на сцената Плисецкая стъпвала на цяло стъпало, което е недопустимо в академичния танц. Впрочем съветските цензури се възмущавали по-скоро от нещо друго – откровената сексуалност, с която Плисецкая танцувала своята Кармен.

Мая Плисецкая в ролята на Кармен в сцена от балетната сюита "Кармен" по музика на Жордж Бизе и аранжимент на Родион Шчедрин в Болшой театър. Снимка: РИА "Новости"Мая Плисецкая в ролята на Кармен в сцена от балетната сюита "Кармен" по музика на Жордж Бизе и аранжимент на Родион Шчедрин в Болшой театър. Снимка: РИА "Новости"

Турнетата на кубинските танцови състави

На фона на официалната съветска естрада многобройните турнета на кубинските танцови състави в Съветския съюз били истинска глътка свобода. Като че ли са представители на чужда цивилизация, кубинските музиканти изпълнявали своите мелодии на китари и маракаси, а танцьорките в костюми с пищни ръкави откровено движели бедрата си по сцената. Увлечението по тях било практически всеобхватно – вместо съветските гимнастически пирамиди пионерите изучавали кубински танци. Полъхът не бил мимолетен, а се проточил около две десетилетия.

Текезесарският хор и танцов ансамбъл "Училищни години" от с. Новопокровская изпълняват танца "Куба". Снимка: Владимир ПервенцевТекезесарският хор и танцов ансамбъл "Училищни години" от с. Новопокровская изпълняват танца "Куба". Снимка: Владимир Первенцев