Как Русия и САЩ спасяват белите мечки

Бяло мече на острова Врангел.

Бяло мече на острова Врангел.

Борис Коробейников / РИА Новости
За да разработят план за спасяването на редките бели мечки, учените изследваха 180 представители на този вид, обитаващи райони на границата между САЩ и Русия.

Учените наричат резервата "Остров Врангел" в Чукотско море "родилния дом" на белите мечки. Той се простира на над 2,2 млн. хектара. Тук живее най-голямата популация от бели мечки на планетата. През 2013 г. биолози преброиха тук около 6000 представители на този вид. Сега обаче естественият им ареал – територията, обитавана от животинския вид, – се смалява.

"Мечките живеят главно на леда. И ако преди няколко години можехме да видим парче лед на няколко километра от брега, то сега ледът се топи и се оказва на десетки километри – зад хоризонта", казва Александър Груздев, директор на резервата "Остров Врангел". По неговите думи това не може да не повлияе на живота на бялата мечка.

Обща популация за Русия и САЩ

Общата популация за Русия и САЩ, живееща на границата между Чукотка и Аляска, е една от 19-те запазили се на планетата. "В САЩ мечките се появяват по-често през пролетта и лятото, докато има ледове. А в Русия те пристигат през есенния период, когато все още могат да ловуват, тъй като ледът все още не се е появил, и остават до ранната пролет", разказва  Груздев.

Споразумението за запазване и управление на популацията от Чукотка и Аляска между правителствата на Русия и САЩ влезе в сила през 2007 година. Според него двете страни носят равна отговорност за мечките. Споразумението признава, че основата за управлението на популацията е биологичната информация, включително научните данни и традиционните знания на коренните народи.

В края на 2016 г. Русия и САЩ направиха съвместни изследвания на белите мечки, живеещи на границата между Аляска и Чукотка. Те ще станат основа за разработването на тригодишен план за запазването на мечките.

"Предишните изследванията бяха направени преди повече от 10 години. През това време климатът се промени, промени се и популацията. Специалистите, изучаващи бялата мечка, вече имат по-съвременни подходи към мониторинга. Наложи се да бъде разработена единна методика, за да могат да бъдат сравнявани данните. Популацията е една и, за да бъде запазена, трябва да се разбере какво става и от двете страни на границата", казва Александър Груздев.

По думите му единната методика сега включва такива параметри като генетичен анализ, състав на популацията по полов признак, способност за оцеляване на мечките и тяхната охраненост.

Дали човекът е главната опасност?

По думите на Груздев в историята вече е имало периоди на глобално затопляне, когато на мечките им се е налагало да слязат на брега – в горите и тундрата. "Сегашната промяна на климата сама по себе си няма да доведе до измирането на вида. Трагедия може да предизвика само намесата на човека", убеден е специалистът.

Опасност за белите мечки не са само жителите на Крайния Север, които в името на спасяването на собствения си живот нерядко убиват приближаващи се хищници. Белите мечки стават жертви на бракониери или, а това е още по-лошо, на садистични прояви на моряци от различни страни, които ловят мекотели и риба в крайбрежните води.

"Имало е случаи, когато, виждайки плуваща мечка в морето, рибари са я подгонвали и не са ѝ давали да доплува до леда или до брега. С часове мъчели животните, докато те не загивали във водата. За щастие, властите засилиха контрола и през последните 4-5 години е имало само един такъв случай, а престъпниците са били заловени", казва Александър Груздев.

В края на 8-то заседание на Руско-американската комисия за бялата мечка бе подписано Споразумението за екологично приемливото равнище за лов на бяла мечка. През тази година на местните жители е разрешено да уловят не повече от 58 животни, от които женските могат да са само една трета от общия брой.