Ще намали ли Русия ядрения си арсенал срещу отмяна на санкциите?

Комплекс "Топол-М".

Комплекс "Топол-М".

Рамил Ситдиков / РИА Новости
САЩ могат да преразгледат политиката на санкции и да отменят редица ограничения спрямо Русия срещу взаимно намаляване на ядрените арсенали, заяви избраният президент на САЩ Доналд Тръмп в интервю за британския в. "Таймс" (The Times). Според военни експерти такова споразумение е изгодно за Москва, но тя може да го приеме, само след като се промени политиката на НАТО.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да се споразумее с Владимир Путин за значително намаляване на ядрените арсенали срещу частична или пълна отмяна на икономическите санкции.

"Те [западните страни] наложиха санкции на Русия. Хайде да видим, дали можем за сключим някои добри сделки с Русия. Мисля да започнем с това, че ядреното оръжие трябва да бъде намалено значително", каза Тръмп пред "Таймс". "Да започнем с това, че ядрените оръжия би трябвало да се намаляват и то да се намаляват чувствително, това е част от нещата. Русия обаче страда много сега от санкциите, само че аз мисля, че може да се случи нещо, от което много хора да спечелят".

Новото изявление на Тръмп е в разрез с изказванията му в края на 2016 година. Преди месец бъдещият господар на Белия дом виждаше остра необходимост за страната си "значително да подсили и увеличи своя ядрен потенциал".

Позицията на Кремъл

Москва засега се въздържа от оценки на новите декларации на бъдещия президент на САЩ. Прессекретарят на президента на Руската федерация, Дмитрий Песков, призова журналистите "да имат търпение".

"Нека да се въоръжим с търпение, да изчакаме господин Тръмп да встъпи в длъжност президент, а след това ще даваме оценки на едни или други инициативи", каза Песков.

Първото двустранно споразумение между СССР и САЩ по ядреното разоръжаване бе ОСВ-I от 1972 година. Според него страните се задължават да не разширяват арсеналите си от ядрено оръжие и да запазят броя му на завареното равнище.През 1991 година Москва и Вашингтон подписват договора за Съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (СНВ-I), който задължава страни да ограничат броя на притежаваните от тях ядрени бойни глави на равнище от 6000 единици.През 1993 година между Русия и САЩ бе подписан договорът СНВ-II, забраняващ на ракети да се поставят разделящи се бойни глави. Този договор бе ратифициран, но така и не влезе в сила. През 2002 година с Договора за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали бе решено до 2013 година да се съкрати броят на бойните глави до 2200 за всяка от страните.През 2011 година Москва и Вашингтон се споразумяха да продължат да съкращават арсеналите си на ядрено оръжие и да ги ограничат на равнище 1550 ядрени бойни глави, разположени на 700 носителя.

Аргументите "за"

"Това предложение е изгодно за Русия и, ако то бъде направено, трябва да го приемем. Само че Тръмп е непредсказуем: днес казва едно, а утре –друго. Трябва да изчакаме официално предложение към Путин или поне позвъняване до ръководителя на външното министерство Сергей Лавров от новия държавен секретар на САЩ", каза пред "Руски дневник" генерал-майорът в оставка и главен научен сътрудник в Bнститута по световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките (РАН) Владимир Дворкин.

По думите му няма нищо ново в предложението за съкращаване на ядрените арсенали – Барак Обама говореше от 2013 година за необходимостта да бъде намален броят на разположените атомни бойни глави с още една трета.

В съответствие с Пражкото споразумение от 2010 година, САЩ и Руската федерация са определели "таван" от 1550 разположени ядрени бойни заряди на всички видове носители.

"От 2013 г. ние се съпротивляваме с всички сили срещу ново съкращаване, привеждахме напълно необосновани доводи – говорехме за ЕвроПРО; стратегически неядерен удар; разсъждавахме, че намаляването на арсеналите ще повлияе на потенциала на руското ядрено възпиране, дори когато нашите специалисти привеждаха обратни доводи, произтичащи от резултатите от изследвания", отбеляза Дворкин.

Аргументите "против"

"Американците предлагат да се намали броят на разположените ядрени бойни глави до 1000 и на всички видове носители – до 500. Трябва обаче да е ясно, че за Русия и САЩ ядреното оръжие има различен смисъл. За Москва това е средство за възпиране; а за Вашингтон – бреме, което не може да се използва на бойното поле, чието обслужване струва големи пари", каза за "Руски дневник" полковникът в оставка и военен експерт на ТАСС Виктор Литовкин.

Като смяна на ядреното оръжие американците разработват и залагат на въоръжението на крилатите ракети с обикновени бойни заряди, които по мощност не отстъпват на атомните бойни глави, казва той.

"При съвременната война не е необходимо оръжие с взривна мощност от 300 килотона и отклонение на ракетата от целта десетки километри. За разлика от комплексите отпреди 50 години, днес всички оръжия са с голяма точност. Достатъчен е и обикновен боен заряд от 100 килотона, който не оставя след себе си радиационно замърсяване на местността и няма такъв психологически ефект за хората по цял свят", добави анализаторът.

По думите му за успеха в преговорите с Русия по ядреното разоръжаване трябва не само да бъдат отменени санкциите, но и да се намали напрежението в геополитическата обстановка в Европа и в света.

"Ще бъде проблематично да се водят преговори с Москва за намаляване на броя на атомните бойни глави, когато в Прибалтика се появяват нови бригади на НАТО, а на територията на Полша и Румъния се разполага комплекс за противоракетна отбрана (ПРО), който от отбранителна система може да бъде преквалифициран в нападателна", допълни експертът.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.