Батареята за ПРО на САЩ THAAD в Южна Корея: каква е заплахата за Русия?

Батареята THAAD.

Батареята THAAD.

Reuters
В началото на миналата година, след ракетните и ядрените опити на КНДР, Южна Корея и САЩ подписаха споразумение за разполагане в Корея на батарея от американските противоракетни комплекси THAAD.

Независимо от многократните уверения на съюзниците, че новите системи ще се използват "изключително за неутрализиране заплахата от страна на Пхенян", инициативата с ПРО предизвика остра негативна реакция от страна на Русия и Китай. Москва и Пекин са на мнение, че целта на всичко това е да продължи разгръщането на глобалната ПРО на САЩ, която Вашингтон "гради" около периметъра на границите на РФ и КНР.

Словесните уверения на Сеул и Вашингтон не успяха да убедят Москва, а инициативата с ПРО сериозно усложни отношенията на РФ и КНР с Южна Корея. А експертите от различни страни спорят, дали батареята THAAD, която, както се очаква, ще се появи на територията на Корея още това лято, ще представлява заплаха за интересите на РФ и КНР, или тези притеснения са необосновани. Ще се постараем да си изясним този въпрос от гледна точка на военно-политическата ситуация, като се имат предвид техническите характеристики на THAAD.

THAAD като допълнителна защита за Южна Корея

Трябва да се признае, че батареята на ПРО на САЩ, макар и да не осигурява абсолютна защита от вероятен ракетен удар от страна на КНДР, все пак увеличава възможностите на Южна Корея за прехващане, повишавайки шансовете за неутрализиране на заплахата. Като се имат предвид характеристиките на комплексите THAAD, те ще се превърнат във втори ешелон на противоракетната отбрана на Република Корея, осигурявайки прехващането на противниковите ракети на височина от 40 до 150 км и на разстояние до 200 км. При това първият и най-долен слой на ПРО на Корея ще бъдат системите РАС-3, които могат да прехващат ракети на "долните етажи" – на височини до 25 км и на разстояние до 35-40 км.

Заради планираното разполагане на батареята за ПРО в югоизточна Корея в окръг Сончжу (провинция Северен Кенсан) столичният регион на Южна Корея остава без "чадъра на THAAD", но все пак батареята ще защитава значителна част от територията на страната, включително и много важни военни, икономически обекти както на самата Южна Корея, така и основните бази на САЩ в Корея. Така че, от гледна точка на Сеул, в плана за разполагането на ПРО на САЩ има определен смисъл.

Освен това, както напълно обосновано подчертават военните експерти на Южна Корея и САЩ, батареята за ПРО на САЩ THAAD не може да прехваща междуконтиненталните балистични ракети (МБР) на Китай и Русия в случай на хипотетичен конфликт на тези страни със Съединените Щати. "Таванът" на THAAD е ограничен до 150 км, докато МБР могат да летят по посока на САЩ по много по-високи траектории, намиращи се над зоната за поразяване на THAAD. Така че в думите на южнокорейците и американците, когато казват на руснаците и китайците "а вие от какво се притеснявате? Ние вашите ракети, дори и да искаме, не можем да ги свалим!" има логика.

"Главоболието" на Русия и Китай

Но за РФ и Китай батареята за ПРО на САЩ на територията на Корейския полуостров представлява, ако не незабавна, то потенциално достатъчно сериозна заплаха и показва нежелателна от гледна точка на Москва и Пекин посока на движение на Сеул.

Въпросът не е толкова в ракетите-прехващачи от батареята THAAD, колкото в нейните радари. В режим на прехващане на ракети (terminal-based mode или THAAD-mode) радиусът на действие на многофункционалния радар AN/TPY-2 на батареята THAAD е ограничен до 600-900 км, което наистина покрива една незначителна част от територията на Китай, да не говорим за по-отдалечената Русия. Но същият този радар технически може да се пренастрои да действа в режим на "предно базиране" (forward-based mode), при който радиусът му на действие се увеличава до 2000 км, и тогава стават видими много значителна част от територията на Китай и една част от Далечния Изток на РФ. Макар че в този режим радарът не може да се използва за прехващане на ракети, той ще функционира като своего рода датчик, който позволява по-бързо да се проследява изстрелването на ракети, на първо място от Китай. Това ще позволи радарът да се използва за изпращане на данни до САЩ, с цел прехващането на самите междуконтинентални ракети. Фактът, че радарът покрива повече китайска, отколкото руска територия, дава обяснение на това, защо в случая с THAAD в Корея КНР оказва по-активен натиск върху Сеул, отколкото Москва. Същите тези THAAD, дислоцирани в Източна Европа, по аналогични причини на свой ред предизвикват главоболие вече у Москва, докато за Китай – в много по-малка степен, ако въобще го причиняват.

Корейците и американците уверяват, че те няма да пренастройват радара на батареята от режим на прехващане в такъв на предно базиране, но в случая се налага да се вярва само на думата на САЩ, което от руска и китайска гледна точка не може да бъде достатъчна гаранция.

А изявленията и гаранциите на южнокорейците пък губят всякакъв смисъл, тъй като батареята THAAD, съгласно споразумението с Вашингтон, ще се намира изцяло под контрола на САЩ, тя ще се управлява само от американски военни, които ще бъдат разположени в окръг Сончжу. Корейците, макар и да имат някакъв достъп, ще бъде само като гости, без да имат право на каквото и да било вмешателство. Пълномощията за задействане на батареята, включително и заповедите за прехващане на ракети и използване на радара, са изключително американски. Тоест, както се вижда, в случая Сеул не може нищо да гарантира, тъй като не притежава контрол над THAAD. Тези системи са напълно американски обекти, макар и да се намират на корейска земя.

Другият немаловажен аспект е постепенното въвличане на Южна Корея в орбитата глобалната система за ПРО на САЩ. Дори и тази конкретна батарея THAAD да не бъде директно свързана към изгражданата в региона по-сериозна ПРО, при съответно желание може да бъде организиран обмен на данни между тях. Корейците и американците ще започнат постепенно да си сътрудничат в дейностите по създаване на противоракетни обекти. САЩ вече не крият, че желаят по-активното участие на Сеул в техните инициативи за ПРО. Макар че Южна Корея твърди, че тя няма да задълбочава сътрудничеството си със САЩ по глобалната ПРО, трябва да се помни, че само преди няколко години представители на Сеул, дори от най-високо ниво, уверяваха Москва, че комплексите THAAD няма да се появят на територията на Република Корея. Както виждаме сега, положението радикално се промени, предишните обещания са забравени с аргумента за "коренна промяна на обстоятелствата". Батареята за ПРО THAAD може спокойно да се превърне в първия опорен пункт от глобалната ПРО на САЩ в Корейския полуостров, а Сеул, в крайна сметка, ще тръгне по този път, по който вече активно върви Токио, който по най-активен начин помага на САЩ да изгради мрежа за възпиране на Китай, а и на Русия. Тоест от гледна точка на Москва, батареята THAAD в момента може би не представлява конкретна и непосредствена заплаха, но това е крачка към ситуация, при която подобна заплаха ще стане реалност.

Още един отрицателен ефект от появата на комплексите за ПРО на САЩ в Корея е това, че тя провокира надпревара във въоръжаването в региона. Очевидно е, че THAAD няма да спре КНДР в нейния стремеж към усъвършенстване на ракетните технологии. Дори обратното, Пхенян вече ще прави това с удвоена енергия, като едновременно с това ще се стреми да създава такива системи, които ще могат да преодоляват ПРО на Южна Корея. Това подразбира както усъвършенстване на наличните наземни комплекси, така и разгръщане на балистични ракети с подводно базиране, които ще могат да бъдат изстрелвани от такива региони, които се намират извън зоната на обхват на радара AN/TPY-2. В резултат на това се получава омагьосан кръг, при който появата на едни системи само мобилизира желанието на противника да създава по-мощни оръжия. КНР и РФ също ще реагират на появилите се в Корея елементи от ПРО на САЩ. В крайна сметка, получаваме класическа схема на активизация на надпревара във въоръжаването в региона.

В обобщение може да се каже, че макар и батареята за ПРО на САЩ THAAD, която най-вероятно ще се появи в близките месеци на територията на Южна Корея, и да не представлява пряка заплаха за междуконтиненталните балистични ракети на Русия, но това е крачка към фундаментална корекция в позицията на Сеул, който вече започва активно сътрудничество с Вашингтон по въпросите за ПРО, включително и за изграждането на глобална мрежа. А това вече радикално променя ситуацията и принуждава както Москва, така и Пекин, да предприемат конкретни мерки. Като цяло, региона го очаква още един кръг от спиралата на надпреварата във въоръжаването, а общата обстановка около Корейския полуостров ще стане още по-напрегната.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.