Студен свят: как Русия и Западът ще решат противоречията си в Арктика

През последните години Русия и Западът рядко са съгласни един с друг. Москва, Вашингтон и европейските столици се придържат към противоположни страни в сирийската гражданска война, имат различна трактовка за конфликта в Източна Украйна, обвиняват се един друг в опити за намеса във вътрешните им работи. На фона на всичко това риториката около Арктика изглежда много миролюбива.

Това се потвърди и на състоялата се на 11 май в град Феърбанкс, щата Аляска, министерска среща на Арктическия съвет. "В Арктика липсва потенциал за какъвто и да било конфликт", подчерта руският министър на външните работи Сергей Лавров в изказването си на срещата. По думите му Русия прави всичко възможно, за да запази арктическия регион като територия на мира и сътрудничеството.

Подобни бяха изказванията и на западните колеги на Лавров – министрите на външните работи на Дания, Исландия, Канада, Норвегия, САЩ, Финландия и Швеция (всички тези страни участват в Арктическия съвет). "Арктика – територия на мира" – това е традиционното мото за всички форуми, посветени на региона. Но не всички са убедени, че тази теза отговаря на действителността.

Скритите заплахи

Полярният регион си остава силно милитаризиран още от времето на Студената война, напомня Алексей Фененко, водещ научен сътрудник в Института по проблемите на международната сигурност при Руската академия на науките (РАН). "Всички маршрути на междуконтиненталните балистични ракети, руски и американски, минават през Арктика", каза Фененко за "Руски дневник". Пак тук са съсредоточени и основните стратегически ядрени сили на Русия. "В това отношение Арктика е на предната линия [на противопоставяне]", смята Фененко.

С какво ще защитават северните бастиони на Русия? Русия ще развива военна инфраструктура в Арктическата зона.

Някои официални лица също са на мнение, че в региона тече прикрита надпревара във въоръжаването. Например командващият бреговата охрана на САЩ Пол Зукунфт в разговор с "Форин Полиси" (Foreign Policy) на 3 май изказа безпокойство, че Русия "дава шах и мат" на САЩ в Арктика, превъзхождайки американците по количество и качество на въоръжението и техниката, в частност, на ледоразбивачите.

На свой ред Русия традиционно е недоволна от укрепването на НАТО в Арктика. На 26 април министърът на отбраната Сергей Шойгу критикува създаването на полигон в северните части на Норвегия, в който на ротационен принцип ще бъдат разполагани контингенти на Алианса. Шойгу нарече тези действия "демонстрация на силово налагане интересите на НАТО".

Специалните интереси на Русия

Независимо от изявеното недоволство, Русия и Западът все пак се стараят да поддържат мирното развитие на региона, смята Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси (РСМД). "Що се касае до думите, че във военно отношение Русия има превъзходство в Арктика, то тази ситуация се е стекла исторически", каза Кортунов за "Руски дневник".

Експертът е на мнение, че на Запад винаги е съществувало негласно разбиране, че Арктика е от особено значение за Русия, поради факта, че нейният боен флот, за разлика от този на САЩ, няма достъп до акваториите на Тихия и Атлантическия океан, затова страните от НАТО нямат стремеж да постигнат паритет в региона. Експертът подчертава: "Ако това разбиране се запази, смятам, ще можем да избегнем надпревара във въоръжаването".

Ресурсите и териториите

Арктика е много ценен регион: тук са съсредоточени, според оценките на учените, 13% от световните запаси на нефт и 30% от природния газ. В светлината на топенето на полярните ледове специално значение придобива и Северният морски път: до края на 1930-те години, според експертите на Арктическия съвет, той може да се освободи от ледовете и да се превърне в най-голямата транспортна артерия.

В тази светлина придобива важност въпросът за принадлежността на арктическата акватория, който и досега не е напълно решен. Арктика е разделена между пет страни (Русия, САЩ, Норвегия, Дания и Канада) със запазване на района като световно наследство, но при това страните предявяват една към друга териториални претенции. Например заявленията, внесени от Русия, Канада и Дания в комисията на ООН, се припокриват едно с друго – всяка държава по своему изчислява територията на континенталния шелф и смята претенциите на съседната за необосновани.

Спор, но не и война

Русия ще демонстрира оръжия за Арктика, макар че там никой не воюва

Алексей Фененко е на мнение, че след 5-10 години, в зависимост от това какво ще реши комисията на ООН, могат да възникнат сериозни търкания. Например, ако ООН определи територията около Северния полюс за страна от НАТО и там започнат да летят самолети на Алианса, могат да възникнат сблъсъци. "На Северния морски път може да се зароди локален конфликт", казва политологът.

От друга страна Андрей Кортунов изброява три сериозни възпиращи фактора. Първо, основните залежи от полезни изкопаеми са съсредоточени във вече усвоените и поделени райони, чиято принадлежност не предизвиква спор. Второ, по думите му, заявките към ООН се подават "с резерв" и независимо че териториални разногласия наистина съществуват, страните спокойно могат да ги разрешат, като направят взаимни отстъпки, както го сториха Русия и Норвегия, като си поделиха акваторията на Баренцово море през 2010 година.

Третата причина, отбелязва Кортунов, е, че ООН разглежда всички заявления без никаква прибързаност: "Решението ще бъде обявено най-вероятно не по-рано от средата на 2020-те години, а дотогава много може да се промени – може напрежението в международното положение да отмине". Затова, по думите на експерта, арктическият проблем не трябва да се драматизира: той съществува, но това не е конфликт, който може да предизвика война.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.