Ураганите в САЩ: има ли и там руска следа?

Темата за предизвиканите от човека катастрофи се появява всеки път, когато някаква стихия залее или издуха някой град. Според някои любители на конспиративните теории на съвестта на Русия тежи "Катрин" в Луизиана (или по-скоро на съвестта на Джордж Буш-младши – конспираторите още не са решили окончателно), а на съвестта на Вашингтон – 30-дневната суша в Иран; за "Санди" пък е отговорен Барак Обама, а студеното руско лято през 2017 г. очевидно е по вина на Тръмп.

Достоверни данни за наличието на климатично оръжие в СССР или в днешна Русия така и няма. Но проекти е имало винаги.

"Бомбата-цунами", управление на тайфуни и плазма

Ураганите "Ирма" (отляво) и "Хосе" над Атлантическия океан.

Reuters

Една от първите станции за проучване на горния слой на атмосферата – йоносферата, се появява още през 1950-те години в Змиев край Харков, на територията на съвременна Украйна. По същия модел е създадена американската станция HHARP (High Frequency Active Auroral Research Program) в Аляска, по чиято вина периодично възникват земетресения и други катаклизми по цял свят.

Станцията в Змиев се ръководи от съветския радиофизик Семьон Брауде. Опитите започват по време на слънчевото затъмнение през 1954 година. Гигантската параболична антена с диаметър 25 м изглежда впечатляващо и дори плашещо. Местните решават, че излъчваните от нея вълни 100% са фатални за здравето. С разпадането на СССР финансирането на скъпия проект, както и на много други, рязко се свива, а скоро и съвсем пресъхва.

Друга история, както уверява съветският академик, физик-теоретик и лауреат на Нобеловата награда за мир през 1975 г. Андрей Сахаров в мемоарите си, остава само "на ниво обсъждане". Идеята е на Сахаров и, съдейки по описанието, се касае до реално съществуващ проект за т. нар. "бомба-цунами"; за която в спомените на учения се използва фразата "голямо изделие". По онова време се предполага, че с помощта на торпедо, съдържащо термоядрена бомба и пуснато на разстояние няколкостотин метра от "портата на противника", може да се провокира цунами в океана и САЩ да бъдат потопени. "Разбира се, в основата ѝ (на идеята) беше усещането за изключителната, решаваща важност на нашата работа за запазването на мирното равновесие в рамките на концепцията за взаимно възпиране", пояснява неформалното си участие в проекта академикът и добавя, че пишел за "човекоядски" проект, "без опасения, че някой би се захванал с тези идеи". "Те са прекалено фантастични", изискват огромни разходи, не съответстват на съвременните гъвкави военни доктрини и "като цяло са слабо интересни", смята Сахаров.

По време на Студената война СССР работи заедно с Куба и Виетнам (тъй като в Съюза си нямат собствени тайфуни) по откриването на "слабите места" на тайфуна – те влияят на неговата траектория и мощност. В експеримента участват самолети Ил-18 и Ан-12, преоборудвани като метеорологични лаборатории, както и огромно количество реагенти. Веществата се разпръсквали в различни части на тайфуна, което ги излагало на различно налягане и температура и така го карали да се движи в кръг или пък да стои на едно място. Проблемът бил, че ежесекундно трябвало да се следят безброй фактори и постоянната им промяна.

В края на 1970-те пък в СССР се появява още един мащабен проект за проучване на йоносферата – радиокомплексът "Сура" край Нижни Новгород, който изучава и влиянието на магнитите бури. С помощта на подводен ракетоносач се планирало да бъдат изстреляни ракети с източник на плазма и мощност до 1,5 mW в полярната зона (изстрелването така и не се състои). "Излишната" плазма трябвало да действа като бариера за вражеските радари и да сформира в атмосферата нещо като изкуствен екран, с който да се управляват потоците.

"Продадохме технологията, но започнаха съдебни дела"

Светкавица по време на буря в Лас Вегас, Невада, САЩ, 13 септември 2017 г.

Стрийв Маркус / Reuters

"Сура" функционира и до днес, но този и други подобни проекти винаги са изключително скъпи, тъй като комплексът работи по около 100 часа в годината. Един интензивен ден на работа може да лиши полигона от месечния му бюджет.

Русия може да променя атмосферния фон – също както редица други страни – но на местно ниво. Разчистването на облаците за Деня на Победата (9 май), за 12 юни (Деня на Русия) и други поводи през 2016 г. струва на властите около 300 млн. рубли ($5,2 млн.).

"Имаше един случай в средата на 1990-те години – тогава нашите специалисти сключиха договори с една от държавите от Близкия изток и в рамките на този договор им представиха технология за "изпомпване" на дъжд. Това е същото, като прословутото "разчистване на облаците", разказва старши-преподавателят от Катедрата по метеорология и климатология към Географския факултет на Московския държавен университет Павел Константинов. В крайна сметка купувачите се сдобиват с дъжд на своята територия, но докарват суша в съседните страни. "Всичко това се превърна в международен скандал с куп съдебни дела, които бяха предявени, включително и спрямо нас", казва той.

На подобно мнение са и служителите от Института по физика и атмосфера към Руската академия на науките (РАН). "Не може да се променя времето в една част на Земята, без това да причини промяна на атмосферата на цялата Земя", казва Алексей Елисеев. Така че идеята за климатично оръжие изглежда съмнителна, поне от гледна точка на позицията, че то "ще застигне всеки".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.