София ще бъде домакин на конференцията на руското списание "Международная жизнь" през 2018

Армен Оганесян е главен редактор на авторитетното руско списание "Международная жизнь", чиято VII ежегодна международна конференция ще се проведе в София през 2018 г.

Армен Оганесян е главен редактор на авторитетното руско списание "Международная жизнь", чиято VII ежегодна международна конференция ще се проведе в София през 2018 г.

Russia Beyond
Следващата година в София ще се проведе VII ежегодна международна конференция на руското списание "Международная жизнь". Кореспондентът на Russia Beyond успя да поговори с главния редактор на авторитетното издание Армен Оганесян защо през 2018 г. подобно мащабно мероприятие ще се състои именно в България и какви теми ще обсъдят у нас руските и европейските политолози, медийни експерти, журналисти и обществени дейци.

Защо избрахте именно Българя като място за провеждането на конференцията през 2018 година?

Това е така, тъй като догодина има юбилей – 140 години от Освобождението на България. Колеги от България, включително и главният редактор на списание "Международни отношения", многократно се обърнаха към нас с молба да проведем конференцията в София. Освен това в Западна и Централна Европа вече са се провеждали конференции на "Международная жизнь", а в южните части – не. Затова мястото е избрано във връзка с датата и предвид дългогодишните традиции в професионалната комуникация с българските колеги, включително и с представители в областта на международната журналистика. Сигурни сме, че дискусията ще бъде професионална и се надяваме, че нашите европейски партньори ще вземат участие в нея.

Известно ли е вече каква ще бъде темата на конференцията?

В момента може би е рано да говорим за това, но една тема ще присъства със сигурност, а тя е препоръчана от участниците в конференцията в Будапеща (2017). Това е проблемът с роботизацията в журналистическата работа. По принцип звучи по-разширено – бъдещото влияние на изкуствения интелект върху журналистическата професия. А тя се води една от най-човешките и хората очакват човекът да общува с човек, а не с робот. Но от гледна точка на икономията на журналистически труд такъв проблем действително може да възникне: и на управленско ниво се намират буйни технократи, които ще кажат, че това е много революционно и технологично! А всъщност това ще бъде краят на истинската висококачествена журналистика, която в последно време получава удар след удар.

През последните години на Балканите голям брой медии, включително най-големите и влиятелните, меко казано не следват стандартите на качествената журналистика – глупави сензационни заглавия, изобилие от фалшиви новини, зле обработена информация, не дори "мързелива журналистика", а повсеместна copy/paste журналистика, зачестена и банална кражба на съдържание, липса на каквото и да било уважение към авторските права… Ще бъдат ли засегнати тези аспекти?

Мисля, че да. Това е проблем не само за качеството на журналистиката, но и за това доколко уважаваме нашите зрители, слушатели и читатели. Тази тема не е тясно специализирана, а въпросът е в това какво поколение готвим ние, журналистите. Учителят, журналистът и църквата оформят бъдещия човек, а журналистиката в тази триада не заема последното място. От това каква ще бъде тя зависи каква ще бъде аудиторията, колко отговорна ще бъде тя в отношението си към живота, към ближните, към обществото. Всичко това са много сериозни предизвикателства, не по-малко сериозни от "фейковете" и прочее, които сме свикнали да обсъждаме. Този проблем стои в целия си мащаб.

Моля, разяснете за българската аудитория, която не е запозната със самата концепция на провеждането на ежегодните конференции на списание "Международная жизнь": как се появи идеята за подобни специализирани руско-европейски мероприятия и доколко успешно, по ваше мнение, се реализира тя в сегашните доста сложни условия? Можем ли да говорим за някакви положителни резултати?

Съдейки по отклика и заинтересоваността на участниците, смятам, че е успешна. Съставът на участниците ни постоянно се обновява. Това е показател, че ние не заприличваме на измъчено шоу, в което канят едни и същи лица, а се запознаваме с нови хора – не само журналисти, но и политолози, медийни анализатори, социолози, философи, писатели, политици и дипломати. В резултат на това общуване се разбира, че има подкрепа от страна на онези, които са загрижени за начина, по който се развиват отношенията между Русия и ЕС, но и не само за това. Такова качество и достоверност на съвременната журналистика, включително и международната, и такива хора стават все повече не само сред слушателите и читателите, но и в професионалните среди.

Ежегодната международна конференция "Русия и Европа: актуални проблеми на съвременната международна журналистика" се състоя на 5 октомври в Будапеща. Конференцията се организира от руското списание "Международная жизнь" с подкрепата на Министерството на външните работи на Руската федерация и Федералната агенция за печат и масови комуникации на Руската федерация.

Конференцията се провежда ежегодно в различни страни по света от 2011 г. насам. В нея традиционно участие вземат ръководители на водещи европейски медии, политически дейци, дипломати, учени, политолози и др. До момента мероприятията са се състояли в Париж, Берлин, Виена, Сан Марино, Братислава и Будапеща.

Събитието предизвиква значителен отклик сред руските и европейските медии, които я определят като "важно събитие в международното медийно пространство". Сред основните теми на конференциите до момента са: "Проблеми с достъпа до информация за медиите в Русия и Европа", "Ролята на медиите в международните отношения и влиянието им върху международния климат", "Проблеми с отразяването на международните конфликти в руските и европейските медии: поглед отвътре и отвън", "Роля на международните медии във формирането на имиджа на страните: отговорност и етика на журналиста", "Информационна безопасност за личността в условията на информационните войни. Международна помощ: подкрепа или влияние", "Европа – Русия: как да намерим нова обективност в новата реалност", "Макро и микро. Отношенията на Русия с малките държави" и много други.

 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"