Операция "Луноход": Публикуваха секретен доклад за съветската мисия на Луната

Документът се състои от две части. В първата се описва работата на бордовата апаратура ЕК-Е8 със система от нискочестотно телевизионно предаване, а във втория – наземния комуникационен комплекс "Сатурн-МС". Тези системи подсигуряват управлението на "Луноход-2", позволяват да се предават изображения от повърхността на земния спътник, както и да се определят координатите на машината.

Първото сериозно наблюдение върху работата на апаратурата за дистанционно управление се появява на 250-та комуникационна сесия, когато е необходима трикратна команда "стоп", за да се спре "Луноход-2".

На 306-та сесия за първи път в историята се осъществява предаване на информация по оптико-лазерен канал към Луната и обратно предаване по радиоканал на разстояние над 380 хил. км. Системата „Сейм”, състояща се от бордови фотоприемник ФА010 и снабдена с лазерни наземни телескопи, позволява с висока точност да се определят координатите на "Луноход-2".

На 503-я сеанс температурата в апарата се повишава до 43-47 градуса по Целзий. Това си остава и последен сеанс за "Луноход".

"Луноход-2"/Sputnik

"Трябваше не просто да получим ценни научни данни, но и да покажем на целия свят, че можем да направим автоматичен апарат, който ефективно да работи на друго космическо тяло. В рамките на тази задача модернизирахме луноходите. Вторият измина доста по-голямо разстояние от първия. Тогава много се радвахме на този рекорд, но даже не можехме и да си представим, че той ще се задържи до началото на XXI век", каза за Лента.ru ръководителят на разработката на телевизионните системи на луноходите и сътрудник в "Руски космически системи" професор Арнолд Селиванов.

Третият спускаем апарат, отбеляза ученият, е бил напълно готов за изстрелване и трябвало да подобри рекорда на "Луноход-2", но "решили да използват ресурсите за други научни космически изследвания".

Междупланетната станция "Луна-21" с апарат "Луноход-2" е създадена под ръководството на НПО "Семьон Лавочкин" и стартира на 8 януари 1973 г. от космодрума "Байконур" на ракета –носител "Протон-К". Спускаемият апарат извършва меко кацане на повърхността на земния спътник след 8 денонощия. Мисията изпреварва планираните работни срокове и е призната за успешна.

Модулът изминава 42 км на Луната (рекордът е подобрен от американския Opportunity на Марс през 2015 г.), като предава на Земята 86 панорами и около 80 хил. снимки.

Апаратът спира да работи на 10 май 1973 г. заради прегряване, причинено от навлизане на почва в апарата: луноходът се приземява свободно в един лунен кратер, но така и не излиза оттам. През 1970 г. СССР изстрелва "Луноход-1", който работи 10 месеца и изминава 10 километра.

А питал ли си се защо СССР не успява да прати космонавт на Луната?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.