Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Тук имам нагледно пособие… ако то все още не е умряло", дребничката млада жена с дълги екстеншъни отваря пластмасова кутия и аз леко се отдръпвам. Гледката не е от приятните.
В действителност това е само малка част от онова, което живее в банята ѝ. Един ден Надежда Серкова, програмистка от Санкт Петербург, решава да си направи собствена домашна ферма за ларви от брашнен бръмбар (от тях след това "израства" брашненият червей). И почти веднага след това ѝ хрумва да приготви нещо от тях. За първи път това се случва в началото на есента.
"По принцип не обичам много насекомите, но въпреки това те са заселиха у дома. След известно време свикнах с тях, после опитах какви са на вкус, всичко стана нормално, но трябваше да мине известно време, преди да мога докрай да се отърся от погнусата", разказва Надя. Сега ѝ се струва, че ларвите изобщо не се различават от месото или рибата. "Протеинът си е протеин".
"Всичко започна от моето гадже Серьожа и приятеля ми Митя. На тях всеки ден им хрумват по няколко гениални идеи. Веднъж дойдоха и казаха: "Брашнените червеи са голям хит!". Прочели за това в отворена група в социалните мрежи на име "Да изкараш със стотачка" ($1,7), където обикновено качват рецепти за много евтини ястия. Очевидно това бил някакъв шегаджийски пост: видите ли "момчета, може и червеи да се ядат, това е почти безплатно". Тогава им казах, че ще ги подкрепя само морално.
Само че буквално на следващия ден у нас бе пуснат филмът "Wastecooking" ("Да приготвяш ястия от отпадъци"), в който се разказва историята на австрийския екоактивист Давид Грос. Той изучава проблема с изхвърлените хранителни продукти и рационалното им потребление. И в него имаше 15-минутен сюжет за брашнените червеи, които носят в училище и заедно с децата приготвят от тях фрикадели и бисквити! Във филма на разбираем език бе разказано, че такова разширяване на естетическите и вкусовите хоризонти може да бъде интересно. След това решихме, че това очевидно е съдба и трябва да се захващаме".
"Не е трудно да станеш щастлив фермер, отглеждащ червеи. Ларвите могат да се купят от добре зареден зоомагазин, където ги продават като храна за влечуги, рибки и птици. Може да кажете да ви отмерят колко искате. Намръщените момчета зад щанда ще ви попитат: "Кого храните, костенурчица?". А вие ще отговорите: "Хора". И веднага ще разведрите атмосферата.
След това ги слагате в кутия, по-добре пластмасова, защото могат да прегризат картона, и сипвате хлебна субстанция – овесени трици, обикновени трици, брашно и т.н. Освен това от време на време трябва да им хвърляте и някакви зеленчуци, може морков – той е източник на течност. След няколко седмици се появява брашненият червей и започва да си прави пашкул, след това се превръща в бръмбар и после всичко започва отново. Пълният цикъл отнема някъде около три месеца и половина.
"В теорията бяхме слаби, така че просто търсехме отговорите в мрежата. Чак в практиката разбрахме, че температурният режим има значение. Разбира се, силно казано е, че имам "ферма" за ларви. В действителност това са само няколко кутии под ваната, защото там влажността е висока. При момчетата всичко е организирано в бара и цикълът отнема повече време".
А освен това имахме и бягство на червеите ни. Няма да си кривя душата: беше ужасно. Прибираш се у дома, а в банята навсякъде са плъзнали червеи – по рафтовете, в козметиката. Тази история се повтори няколко пъти. Бъркаш в козметичната чантичка, за да си намериш пудрата, а там – ларва.
"Миризмата и вкусът на ларвите след топлинна обработка не са силно изразени. Някои хора усещат орехов привкус, а на мен понякога ми се струва, че напомнят на гъби. В действителност това е просто "биомаса".
Започнахме с кюфтета от нахут и ларви (съотношение 1: 3), защото в този вид нещата не изглеждат толкова . . . отблъскващи. Ако не знаете рецептата, то в чинията ви нищо няма да ви напомни за червеите.
След това отворихме еднодневен ресторант и поканихме всички желаещи да гледат или да опитат. Добавяхме червеи към паста, приготвяхме с тях салата, кръгли хапки като суши и нещо като дюнери, само че вместо месо имаше фрикаделки от ларви. Слагахме ги и в близалки. Хората, които ги опитаха, казаха, че кюфтетата с ларви са много по-нежни от кюфтетата само с нахут.
Сега в Русия, за да предлагаш такава кухня в ресторант, трябва да получиш специален сертификат. Не мисля, че нашите намерения са толкова сериозни. Целта ми не е да нахраня хората с ларви или да спася света от глад. Това е история за вдъхновението. И освен това със сигурност знам, че за това ще се говори и ще се пише".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
