Царски болести: 4-ма руски управници и наследници, страдащи от болести

Когато император Павел I умира в замъка си през 1801 г., официалната причина е сърдечен удар, макар че много руснаци подозират, и то правилно, както се оказва после, че царят е бил убит от група аристократи. Официалната версия изглежда правдоподобна: въпреки бурната история на Русия, хроничните заболявания са съборили повече лидери, отколкото са били насилствено сваляни.

Петър Велики: неврологични проблеми, астма, бъбречни заболявания

Иван Никитин / Руски държавен музей

Според съвременниците си, Петър е имал "красиви черти и благородна осанка" и е бил много висок (203 см). Царят обаче не се радвал на добро здраве. Той бил слаб за внушителните си размери и страдал от няколко заболявания по време на 52-годишния си живот.

От време на време Петър очевидно се ядосвал без причина. По време на един парад, датски посланик пише, че царят нападнал войник с меча си, правейки гримаси и треперещ физически. (По онова време Петър страдал от припадъци, които само съпругата и негов наследник Екатерина I знаела как да спре).

Петър умира през 1825 г., но изследователите все още обсъждат причините за поведението му. Николай Пукховски, съвременен психолог, предполага епилепсия. Други специалисти, цитирани от писателя Борис Акунин, спекулират, че царят е имал синдром на Турет. Акунин отбелязва, че никое от тези заболявания не нарушава "интелектуалната дейност", но със сигурност е направило живота на Питър по-труден.

Освен неврологичните заболявания императорът страдал и от астма, изискваща редовни посещения на минерални извори за лечение. Неговата смърт обаче е причинена от заболяване на бъбреците, което се влошава, след като Петър спасява няколко моряци от потъваща лодка.

Алексей, син на цар Николай II: хемофилия

Алексей Романов на кални бани в Крим.

Публичен домейн

Алексей Романов (1904-1918 г.), единственият син на последния цар на Русия Николай II, не успява да изпълни съдбата си на наследник на трона. Тази перспектива обаче винаги е всявала страх поради сериозната болест на царския син – хемофилията, която наследил от майка си Александра, внучка на кралица Виктория от Англия.

Състоянието означавало, че всяко порязване или нараняване на младия Алексей е потенциално животозастрашаващо, тъй като кръвта му не може да се съсирва правилно, за да спре кървенето. Николай е имал двама пазачи, които следвали наследника му навсякъде, но дори това не можело да предотврати всички рискове. Няколко пъти в живота си Алексей претърпявал наранявания, които го поставяли на ръба на смъртта.

През 1917 г., когато Алексей е на 12 години, доктор на кралския двор заявява, че хемофилията е направила царския син слаб и е "малко вероятно той да живее повече от 16 години". Въпросът дали момчето може да преживее тази прогноза окончателно отпада една година по-късно: през юли 1918 г., един месец преди 14-ия му рожден ден, Алексей е убит заедно с останалата част от кралското семейство от болшевишките революционери.

Владимир Ленин: прогресивна атеросклероза

Getty Images

Трудолюбив и енергичен, лидерът на революцията от октомври 1917 г. загасва за по-малко от две години от мистериозно заболяване. Първият му удар през май 1922 г. предизвиква парализа и загуба на реч – унизителна за високо активния комунистически революционер.

През 1922 г. Ленин успява да се възстанови и да се върне на работа. Но през следващата година той трябвало да напусне Кремъл и да изостави задълженията си. Прекарва месеци в резиденцията си в Горки, здравето му бързо се влошава. Най-добрите лекари, включително някои поканени от Германия, не могат да определят от какво е боледувал лидерът на болшевиките.

Както обяснява учителят Юрий Лопухин в книгата си за смъртта на Ленин, през 1924 г. на 53-годишна възраст, "последователно лекарите са диагностицирали пациента с три болести, които той не е имал и са го лекували погрешно – неврастения, хронично оловно отравяне и невросифилис". Аутопсията показва, че Ленин е умрял от прогресивна атеросклероза, отчасти причинена от увреждане на сърдечно-съдовата система от рани, претърпени при опита за убийство през 1918 година.

Леонид Брежнев: проблеми с нервната система и сърцето

Архивна снимка

Най-дългогодишният генерален секретар на Съветския съюз вижда, че здравето му се влошава още през последните 18 години от службата му. Виждайки техния лидер по телевизията, мърморещ и едва успяващ да се движи, съветските граждани си правели шеги за Брежнев ("Той управлява страната несъзнателно"). Това, което мнозина не осъзнавали било, че Брежнев е болен много отпреди симптомите да започнат да се показват.

"Метафорично казано, ако беше работил като пощальон, а не като политик, той би живял по-дълго", отбелязва историкът Виктор Денингхаус. Според него Брежнев е получил първия си сърдечен удар през 1951 г., повече от десетилетие, преди да се отправи към Комунистическата партия. Години на извънредна работа, тютюнопушене и постоянно нервно напрежение също се отразяват. От края на 1970-те години той не е можел да спи без хапчета, които също повреждали сърцето му.

Може би Брежнев щеше да се подобри, ако се беше оттеглил, но той не е смятал това за възможност. "Той няма достатъчно кураж да се пенсионира и трябва да остане водач до последните му дни", обяснява историкът Андрей Савин. Брежнев почина в съня си през ноември 1982 г. на 75 години от поредния сърдечен удар.

Тук може да прочетете повече за 10-те хранителни продукта, които руснаците ползват като лекарства.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.