Пластмасата убива световния океан, алармират руски учени

Близо 80% от пластмасата, която произвежда човекът, завършва в океаните, а голяма част от нея съдържа карбонови и силиконови наночастици, които са отровни за живота в моретата.

През последните четири години група изследователи проучват карбоновите и силиконови наночастици, от които се прави пластмаса. Тези материали са много вредни за морския живот, твърди професор Кирил Голохваст от Далекоизточния федерален университет в Русия.

"Вече имаме данни за въздействието на тези елементи върху растителния и животинския свят на земята, но липсва систематично проучване на потенциалните щети, които те причиняват върху живота в моретата", посочва Голохваст. "Между другото цели 80% от пластмасата и композитните материали завършват в океаните, където им трябват няколкостотин години, за да се разградят".

Опасните карбонови и силиконови наночастици се използват за подобряване на разнообразието на пластмасовите материали, например при петролопроводите и голям брой ежедневни вещи като дрехите.

Според Голохваст тези опасни елементи попадат във водата от градските райони и често идват от автомобили. Част от тези елементи попадат в океана и директно от въздуха.

"Количеството на опасните микрочастици непрекъснато се увеличава", алармира Голохваст. "Те идват от синтетични материали, метали, пластмаса, които не съществуват в природата. Те са дребни, но токсични. Ако днес не съберем данни за все по-голямата опасност и не помислим за начини, по които да я отклоним, скоро ще бъде твърде късно".

За проучването си учените са избрали интересен обект на име Heterosigma akashiwо - микроскопични водорасли от залива Петър Велики в Японско море. Този вид фитопланктон е широко разпространен в Далечния изток. Смята се, че е естествен "чистач" на водата. Освен това клетките му са с тънка стена, което означава, че са чувствителни на случващото се в околната им среда.

Концентрация на пластмасови наночастици от 100 мг на литър вода предизвиква измирането на водораслите. Силно натравяне е регистрирано на третия ден от експеримента, а хронична интоксикация е настъпила на седмия ден.

Учените са убедени, че нанотръбичките увреждат клетъчната мембрана и предизвикват измирането на растителния вид. Нановлакната пък, поради никеловия компонент, който съдържат, предизвикват трайната му деформация.

В момента учените разполагат с точни данни за въздействието върху водораслите, както и върху морските таралежи и мекотели. Съвместно със свои индийски колеги руските изследователи са провели експерименти и с риби.

Следващата стъпка е да се създаде модел за въздействието на опасните микрочастици върху флората и фауната в океаните. Целта е да се открие бактерия или гъба, която да елиминира вредните последици.

Разберете повече за разнообразието в руските морета и океани: В Охотско море откриха над 500 нови видове животни!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.