Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Трябва да отдадем признание и на американците тук. Ако не бяха загубили 418 000 души, с което да говорят за себе си като за страната, победила нацистка Германия – нашите собствени руски хвалби щяха да са малко самотни, независимо от 27-те милиона загинали.
Фактът, че Русия губи най-много войници спрямо всички останали участници във войната, оказва дълбок ефект върху руската психика: оформя начина, по който гледаме към нашето място в историята, миналото и настоящето. Не всички ние вярваме, че е добре да използваме паметта на бабите и дядовците си, за да оправдаваме становището си по повод международните отношения, но руските военни загуби някак си стават неразривно свързани с този навик – всички сме стратези и майстори-тактици тук.
Можехме просто да започнем това, ако трябва да сме честни – има едно нещо, в което руснаците определено са пред всички останали: използваме ненужни вещи, за да създадем нещо впечатляващо, а след това ви го навираме в лицата.
Русия си остава единствената страна, която има техническата възможност да изпраща астронавти от и до Международната космическа станция, използвайки нашата капсула "Союз" (не винаги без злополуки, като например при последния провал, който за щастие не уби космонавта и астронавта вътре, но се наложи да полетят наобратно за известно време). След 50-годишни гонки "старият кон" все още е здрав. Съединените щати се опитват да му се противопоставят с проектите на SpaceX и Boeing, но те вероятно ще започнат тестовете си чак през 2019 г., по данни на НАСА.
Макар Космосът да е сложна игра, изискваща огромни средства, програмата ни напомня, че можем да се гордеем с честото използване на недостатъчни средства и ресурси за изграждането на сложни инструменти. При това по-бързо от страни с многомилиардни инвестиции. Тази философия стои зад много наши оръжия и автомобили, както и в ежедневието ни: защо да работиш повече, като можеш да работиш по-умно? Можете да видите например как една раздрънкана "Буханка" се превърна в миниван-мечта!
Чайковски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Мусоргски, Скрябин, Рахманинов, Стравински – и списъкът продължава. Ще отида и по-далеч и ще кажа, че нашата класическа традиция е вероятно единствената културна област, в която чувствате, че може би слушате продукт на европейската цивилизация.
Руските композитори действително са граждани на света и имат способност да достигат до хората без културни прегради. Литературата, например, не винаги може да постигне същия резултат, въпреки че сме също толкова горди, че си имаме най-депресивните автори в цял свят.
Руснаците обичат да гледат на себе си като на бойци и оцеляващи, колкото и да не обичаме истинските битки. Ние сме като агент Макгайвър по пътя си през лошия климат и културата, дефиниращи политическите преходи през целия ни живот.
Приличаме на британците по силния си дух, но с едната разлика: британците са научени да прикриват най-дълбоките си емоции. Руснаците – в своите често разточителни прояви на емоции, изразени в псувни и ритане на предмети в стаята – показват своя тежък начин за борба със стреса. Преживяването му чрез методи, които често изглеждат егоистични, е онова, което ни помага да се справяме с нещата. Голяма част от това, разбира се, е изковано от тежката история – особено моменти като ужасяващите кланета, пред които се изправяме през двете световни войни, а и преди това.
Ако не сте си създали мистически тълкувания на своите страдания, то не е имало смисъл от жертвоприношението. И, доколкото на нас винаги ни е казвано да жертваме нещо за общото благо, харесва ни идеята за философското тълкуване на трудностите и упорството за преодоляването им.
За разлика от приятелите ни на Запад, упоритостта тук се приема за присъщо важно качество. Знаем, че няма кой да ни се притече на помощ. Също така знаем, че не можем да разчитаме на подаяния. Така че упорството донякъде е свързано с оцеляването; представете си, че конят ви умира насред тежката зима, на километри от най-близкото селище. Ето тогава вашето вътрешно Аз се събужда.
Разбира се, това донякъде изкривява разбиранията за свръхмъжественост, но можете ли да вините руснаците? Това е нация от мъже, в която агресията и физическата сила са предпоставка за постигането на нещата – в противен случай рискуваш да изостанеш, да замръзнеш или да останеш гладен.
Затова едно от най-вбесяващите (и най-скъпи) качества, които източноевропейските жени виждат в своите мъже, е глуповатият ни мачизъм.
Романът "Баудолино" на Умберто Еко стана един от любимите ми. Сред многото фантастични места и създания, описани в него, има една раса хора, които нямат търпение да извършат жертвоприношение под някаква форма – за предпочитане най-висша.
Ако няма активни военни действия, те ще се изправят пред непознати, молейки да бъдат обезглавени, защото вероятно няма друг начин да докажат, че си струват, освен с цената на живота си. Това не се различава много от руснаците, у които идеята за привилегията от жертвоприношението се вменява от детство.
Това е особено популяризирано по времето на Първата световна война, когато милиони руснаци погребват своите близки в най-голямото ни масово погребение в Петроград, а култът към отдаването на живота за родината придобива нов смисъл.
Още повече, че Русия е православна християнска държава, а в ядрото на нацията ѝ е заложено, че страданието е път към праведността – със сигурност повече, отколкото при католиците или протестантите. Разбира се, можете да видите същото и в нашата литература. Болката е не само заслужена, но и важна. Много хора често гледат на руснаците като на прекомерно погълнати от историята, а руснаците на свой ред гледат лошо на онези, които не си спомнят своята.
Някои може и да отнесат това качество към "огромната руска душа", въпреки че фразата е по-често използвана, за да опише голямата щедрост и добротата на руснака. В действителност тя трябва да обхване и руската ирационалност – склонността на хората да хабят нерви и емоции във всяка ситуация.
Част от руската психика се върти около социалното положение: да ти предлагат да влезеш в кръга или да правиш нещо за групата са неща, с които съм израснал. Можем да се появим като Първата световна нация от индивидуалисти, живеещи в свободна пазарна икономика, но културата ни все още лежи на това какво групата мисли за индивидуалните действия. Много от добрите и лошите неща, които правим, произтичат именно от това мислене.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си