Не само морето: какво привлича московските ученици в България?

Годините минават, времената се променят, а България все още остава една от най-популярните дестинации за руските туристи (през 2018 г. у нас са дошли 512 хиляди руснаци). Някои идват тук, за да се наслаждават на слънцето, други - за да се погрижат за здравето си, а учениците от Лицей 1553 "Вернадски" посещават България, за да изучават "жива наука". Що е то разбрахме от разговор с Наталия Котова, един от първите участници в този проект, а сега и част от ръководителите му.

"Особено"  училище

Лицей 1553  се различава от другите училища още от самото си създаване през 1992 година. Учредителите на Лицея - тогава още млади учени и членове на туристическия клуб на Московския държавен университет (МГУ) -  си поставят за цел да направят процеса на получаване на средно образование не просто скучен и "задължителен", а интересен творчески процес. И те правят това чрез непрекъснати изследвания, включително и в рамките на експедиции. Всяка година всички ученици участват в такива в цяла Русия, за да изучават историята на родната си страна. Посещенията на старите руски градове и тематичните пътувания по най-различни маршрути - Крим и Кавказ, Карелия и Алтай – не са просто туризъм. Програмата на Лицея също така предвижда задължително посещение на допълнителни часове и писане на курсови работи.

През 2009 г. Лицеят решава да разшири географията на своите експедиции и, с подкрепата на  средно училище "П.Р.Славейков" (Кърджали), през 2010 г. изпраща първата си група в България.  Сред тях е и Наталия Котова.

От участничка до ръководителка

"Това пътуване през 2010 г. беше много ярко. За първи път бях в България" – споделя Наталия – "С нас имаше геолог, затова научихме  много за минералите. Българската природа е впечатляваща", добавя тя.

Днес годишните пътувания до България до голяма степен се дължат на Ася Щайн, преподаватела по чужда литература, митология и семиотика и автор на програмата на историческата експедиция. След като завършва филологическия факултет на МГУ и защитава  дисертация за палеославистиката, Наталия се завръща в родното си училище и започва да помага на организацията.

"Сега пътуването става по-организирано, има по-малко лекции и повече практична работа, куестове, различни форми на интерактивност", казва тя. Група ученици от 20-25 души, придружени от 4 учители, изследват различни етапи на българската история. Освен това учениците се запознават и с българския език.

"За тези, които влизат в лицея (набирането започва от 7 клас), се осигурява курс – въведение в славянската филология, така че всеки да има минимална филологическа подготовка. Учениците винаги са придружавани от учители, които, разбира се, превеждат, ако това е необходимо."

Планове за 2019 година

"Опитваме се да изградим маршрута си в съответствие с хронологията, т.е. от древността до наши дни, за да проследим процеса на развитие".  Програмата, съставена от Ася Щайн, обхваща тракийското наследство на територията на България. С появата на друг ръководител в лицето на Наталия към това се добавя и историята на българското християнство.

Пътуването е насрочено за края на юни и ще продължи малко повече от седмица. Плановете включват посещение на комплекса Перперикон, Долините на тракийските царе, Белинташ, Пловдив, Велико Търново и Арбанаси. Съгласете се, не е  най-очевидният туристически маршрут.

"Никога не съм прекарвала времето си като "типичен руснак" в България", казва Наталия.

Жива наука

Нетипичните маршрути изискват специална подготовка - интелектуално и физическо. Изкачването на Шипка и Белинташ в горещината под българското слънце не би могло да е възможно без спазване на техниките за безопасност и без помощта на българските колеги - ако е възможно, предоставят се автобуси за преминаването на големи разстояния. Освен това участниците са изправени пред изучаването на доста труден материал - трябва да си дорасъл, за да изучаваш тракийската митология, женския култ и други специфични моменти от древността. Затова учениците са поканени да вземат участие в експедицията само след 8 клас.

Благодарение на дългогодишното приятелство на Ася Щайн с проф. Николай Овчаров и Таньо Танев изучаването на сложни исторически материали става по-достъпно и по-интересно. "За нас беше важно екскурзиите да се провеждат точно от тези хора", споделя тя. Проф. Овчаров, който откри Перперикон, отново го преоткрива с нова група студенти, като продължава идеята на основателите на лицея - да следят научната мисъл, да учат на мислене, а не да дават готови отговори. "Идеята е да се чувства живата наука".

Ако срещнете организирана група руски тийнейджъри в някое от гореизброените места в края на юни, трябва да знаете, че са именно тези, за които ви разказваме днес.

Разказваме ви и за едни "Българи" в Русия: запознайте се с 5 села, носещи името на нашия народ!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"