Live Science (САЩ): Ново проучване твърди, че в Сибир някога е живяла непозната група древни хора

Учени са анализирали генетични данни, получени от откритите зъби, както и ДНК-то на древни останки, намерени в в Сибир и Централна Русия. Те успяват да реконструират 34 древни генома, чиято възраст варира от 31 хиляди до 600 години, възстановявайки представата за това как хората от епохата на палеолита се заселват в Сибир, а след това преминават в Америка през Беринговия проток.

Малките зъби принадлежат на две момчета, които не са роднини. Те са открити в Янския некропол до сибирската р. Яна през 2001 година. Въпреки че са намерени и още няколко хиляди артефакта - включително каменни инструменти, слонова кост и животински кости - тези зъби са единствените човешки останки, открити на това място.

Зъбите и артефактите са най-ранните доказателства за присъствието на хора в този регион, а зъбите са най-старите човешки останки от епохата на плейстоцена, открити по тези географски ширини.

Въпреки че Янският некропол се намира в северозападната част на Сибир, ДНК-то, извлечено от тези зъби, убеждава учените, че тези древни северни сибиряци са "далечни роднини" на древните ловци-събирачи в Западна Евразия и че най-вероятно са дошли в Сибир, малко след като азиатците се отделят от европейците.

Според проучването други сибирски популации, дошли по-късно в региона, включително и тези, от които произлизат ​​съвременните жители на Сибир, произхождат от Източна Азия.

Групи на ловците-събирачи

Смята се, че хората са обитавали територията отвъд Полярния кръг още преди 45 хиляди години, за което свидетелстват прорези по останките от кости на мамути. Според авторите на новото изследване групите от хора, които са живели на р. Яна, са се отделили от другите евразийски популации преди около 40 000 години, както е описано от един от авторите Мартин Сикора, професор по геогенетика в Копенхагенския университет в Дания.

Разликите между древните сибирски популации се проследяват не само на генетично ниво, но и чрез различия в материалната култура, които "са в съответствие с промените, които виждаме в гените", пише Сикора.

Древното ДНК може да разкаже много за това как са живели древните северни сибиряци, защото, както обяснява Сикора, моделите на генетичното разнообразие могат да бъдат показатели за размера на населението и социалната организация. Констатациите на учените показват, че хората на р. Яна вероятно са живели в група от около 500 души и между тях не е имало кръвосмесителни връзки, съдейки по данните, получени в резултат на анализа на откритите млечни зъби.

"И това въпреки отдалечеността на това място. Най-вероятно, заедно с други групи ловци-събирачи, са били част от по-големи структури", обяснява Сикора.

Три вълни на миграция

Въз основа на генетични данни, учените установяват, че хората са се заселили в Сибир по време на три големи миграционни вълни. Първи от запад идват изчезналите древни северни сибиряци, а след това има две вълни на миграция на хора от източната част на Азия. Третата вълна е от т. нар. неосибиряци, които стават прародители на много съвременни племена в Сибир.

Преди около 18-20 хиляди години потомците на древните северни сибиряци се смесват с представители на две източноазиатски групи. Фрагментите от череп, открити до Сибирската р. Колима, са на около 10 хиляди години и според резултатите от изследването, те сочат за генетично сходство на древните северни сибиряци и представители на източноазиатската група, които са станали предци на коренните американци.

Всичко това предполага, че по-рано неизвестна сибирска група от древни хора участва в смесването на популациите, което води до появата на хора, които след това мигрират в Северна Америка, съобщава съавторът на изследването Еске Вилерслев, еволюционен генетик и директор на Центъра за геогенетика в Копенхагенския университет.

"Този човек е липсващото звено във веригата на предците на индианците", се казва в изявление на Вилерслев.

Както пишат учените в своето изследване, въпреки че древните северни сибиряци не са били преки предци на коренните американци или съвременните племена на Сибир, "следите от тяхното генетично наследство могат да бъдат намерени в древните и модерни геноми в Америка и Северна Евразия". Това доказва, че заселването на Сибир и Новия свят е много по-сложен процес, отколкото мислят авторите на по-ранните изследвания.

Констатациите на учените бяха публикувани на 5 юни в списание Nature.

Междувременно в Якутия откриха глава на вълк, лежала в пермафроста 40 хиляди години!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.