ФОТОГАЛЕРИЯ: Тази руска дрифтърка разбива стереотипите и слага мъжете в малкия си джоб на пистата

Личен архив
27-годишната Екатерина Набойченко разбира за дрифтинга, когато е на 16. Сега тя е редовен участник в Руската дрифт серия.

Екатерина Набойченко се състезава в Руската дрифт серия. Тя ускорява в спортната си кола на пистата, дръпва ръчната спирачка и започва да се носи. Може да ви се струва, че това не е "женска" работа, но Екатерина е мъжкарана още от дете.

"Никога не съм се интересувала от кукли. Обичах коли. Ако ми подаряваха кукла за рождения ден, ѝ откъсвах главата", казва тя.

Екатерина се запознава с дрифтинга, когато е на 16. "Случайно отидох да се повозя с един дрифтър и карахме из целия град. Беше щуро, много ми хареса. Накрая самата аз започнах да се заминавам с дрифтинг на 21-годишна възраст".Тогава тя си взема първия Nissan Skyline.

Не всички одобряват новото хоби на Екатерина. "Приятелите и колегите ми бяха против, казаха, че съм луда. Не разбираха защо искам да го правя. "Ти си момиче", казваха ми те. Постоянно го чувах, но не обръщах внимание на хората и преследвах мечтата си", казва Набойченко.

Също случайно Екатерина попада в Руската дрифт серия. Един "приятел" катастрофира с колата ѝ и вместо да я предаде за скрап, Екатерина решава да я тунингова за дрифтинг. Автомобилът е готов само седмица преди състезанието.

"Бях много притеснена и баба ме попита какво има. Когато ѝ казах защо се тревожа, тя ме погледна и каза: "Знаеш ли, Катя, не знаех, че си пъзла". След това нямах друг избор, освен да го направя.

Първото ѝ състезание е пълен провал. Получава нула точки и в трите квалификационни етапа. "Нищо не беше наред. Просто исках да потъна в земята", казва Набойченко.

Но не се отказва. "Все пак отидох на втория етап. Много ме питаха дали ми харесва да с се унижавам. Но взех няколко точки във втория етап и се класирах, а следващият етап мина много добре", казва тя.

За Екатерина дрифтингът вече е сериозен бизнес и тя инвестира цялото си свободно време и пари в хобито си. "Дрифтингът е много скъп спорт. Ако събереш всичко – разходите за бензин, гуми, транспортиране на колата до пистата, наемането на гараж и останалите разноски едно пътуване до състезание струва около 500 000 рубли ($8000)", казва Набойченко.

Дрифтингът изисква жертви, понякога големи. "Бившият ми приятел веднъж ми каза, че докато се занимавам с дрифтинг, никога няма да съм щастлива в личния си живот. От една страна имам фенове, които мислят, че да си жена и да дрифтиш е много яко. От друго аз съм момиче, което прекарва цялото си време в гаража, омазана в олио и заобиколена от мъже. Това плаши хората".

Екатерина твърди, че много хора я притискат да спре. "Казват, че това не е занимание за жени, че  трябва да се задомя и да имам деца. Понякога ме карат да се съмняват в това, което правя с живота си. Но знам, че ако се откажа от любимото си хоби, животът ще е още по-труден".

Поне засега Екатерина е здраво зарибена по дрифтинга. "Когато не се състезавам известно време, настроението ми се влошава. Ставам раздразнителна. Страдам от адреналинова абстиненция", казва Набойченко.

Разгледайте и тази ФОТОГАЛЕРИЯ: RT Documentary пуска филм за руските дрифтъри!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"