Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Веднъж на летището в Орловск, Тверска област се появява малко мече. Никой не знае точно как става това: дали се е заблудило в гората, дали е загубило майка си. То е изплашено и гладно и се приближава към хората. Летците обаче не се опитват да го изгонят: те го стоплят, хранят и започват да се чудят какво да правят с него. Сирачето е кръстено Мансур – което на алтайски значи "Миша" (собственикът на летището е родом от Алтай). На базата мечето се сдобива с нови приятели. Най-близки отношения има с пилота Андрей Иванов.
"Разбира се, не планирахме да си отглеждаме тук мечка. Него фактически някой го е изхвърлил на летището", спомня си Андрей. "Той беше малък, с размер на кученце, даже го хранехме от биберон. Почти играчка. Първите години на мечките са много симпатични". Какво да правят с него никой не знае: докато е малък да се остави в гората е гарантирана смърт за него. Той дори не знае, че трябва да спи през зимата! "Първата зима трябваше да го прикриваме, той не разбираше какво става с организма му", разказва Андрей. "Заспа ми на коленете".
Тогава сътрудниците в летището решават да се обърнат към специалистите. От министерството на природните ресурси и екологията в Тверска област им дават контакти на експерт, който трябва да отведе Мансур в резервата край езеро Селигер. Но вместо в резервата води мечето в тренировъчна станция – място, където обучават кучета за лов на мечки. Когато Андрей и приятелите му го откриват, Мансур буквално скача от радост. "Добре, че успяхме навреме", казва Андрей. "Той даже не успя да разбере какво го очаква там". Собственикът на станцията дава мечето без преговори.
Налага се Мансур да се върне на летището. Летците се обръщат към семейство Панжетнови, които се занимават с реабилитацията на осиротели мечета. Но там им казват, че Мансур твърде дълго е бил сред хора и сега не трябва да се пуска в дивата природа.
"Когато мечокът разпознае човека като приятел, той вече не се бои от него", обяснява Андрей. "Можеш да го пуснеш в природата към края на първата му година, би оцелял прекрасно, но ако мечокът е прекарал по-дълъг период от време с човека, няма връщане. Той ще отива към хората. И представете си: мечка от гората влиза в близко село – тя веднага ще бъде застреляна".
Така и се решава съдбата на Мансур: той остава да живее на летището. Само дето мястото в Орловка вече не му стига и трябва да се разширява. Подходящо място се намира в Калужка област на огромното летище Орешково: тук има и гора, и обичайните за Мансур самолети.
Дарения за клетка се приемат от цял свят: за целия период неравнодушни руснаци изпращат над 4 млн. рубли (около 57 хил. евро). И сега мечокът си има и огромна клетка в истинската гора, където може и да си търси мравуняци, и да се катери по дърветата, че и да се къпе в басейн, за разлика от миналото лято, когато е трябвало да го поливат с маркуч.
Към новия си дом Мансур привиква бързо. На летището постоянно има хора: и охрана, и летци, но на мечока особено му се харесват жените, които го хранят. И "баща му" Андрей също често го навестява.
"Той кара четвъртата си година и вече е възрастен и здрав мечок. Сега тежи около 250 кг и е с ръст 2,5 м. И представете си, иска му се да играе! – споделя Андрей. – Но преди да отида към него, винаги се старая да разбера в какво настроение е. Ако е спокоен, може да пообщуваме, а раздразнен ли е, не трябва. Случва се да стига твърде далеч в играта – тогава прекъсвам общуването".
Сега летците получават консултации от Панжетнови и специалистите от Московския зоопарк. Учените веднага казват: не си и помисляйте да използвате сила. Докато е малък, човекът е по-силен от него, но той ще запомни и после ще си върне всичко обратно.
"Доколкото знам хората са нападани именно от мечки, които по-рано са наранявани от човека. – твърди Андрей. – Или в лапите им са намирани сачми, или в главите – значи по тях е стреляно, при това често в гръб".
"Пилотите на вертолети от Магаданска област разказваха как преди няколко години летели и забелязали двама души на лодка – и двамата издрани от мечки, - спомня си Андрей. – Единият не успял да стигне до болницата – умрял на борда. А вторият разказал, че с бракониери са плавали на лодка и видели мечка, която ловяла риба. И нещо ги накарало да стрелят по нея. Да я убият – не успели, но мечката избягала. А реката правела завой – те плавали надолу и тя ги посрещнала там. Запомнила".
Затова с Мансур сътрудниците на летището се стараят да общуват като с равен – никой не се опитва да го дресира. "Мечката не е домашен любимец. Има свое мнение, свое желание, с нея можеш да се договориш, да я заинтересоваш – също като с човека", обяснява Андрей.
И все пак животът на мечока на летището се различава от този в обикновената гора. Мансур силно се интересува от техниката: още на първата си година започва да влиза в самолетите. Летците дори решават да го повозят в кабината, но той се плаши. Мечката като цяло е доста страхливо животно, макар и много любопитно.
"Когато започнахме да рулираме, той се изплаши, покатери ми се на коленете, показа муцуната си през прозореца, хвана ме с лапи през шията – и усетих, че ми притопли на панталоните – оказа се, както казват, че има меча болест", смее се Андрей. "Но след 5 минути бягаше, сякаш нищо не е станало. Решихме повече да не го плашим". "А да се вози на кола му хареса далеч повече: едва го извадихме от кабината. После, като видя камион, се втурна към него и драскаше дръжките на вратите".
Миналата зима Мансур дори не заспива. "Учените не успяха да ни обяснят защо, но казаха, че няма нищо страшно в това", твърди Андрей.
До неотдавна при Мансур могат да идват всички желаещи, но гостите стават толкова много, че на сътрудниците в летището им се налага да ограничат достъпа, за да не нервират мечката. Освен това хората му дават всякаква вредна храна. "Хората ходят при него по цял ден като в Мавзолей, а тук не е зоопарк", обяснява Андрей. "Решихме, че сега ще пускаме хората на "суботники" (на почистване – бел. ред.) хем да вършат нещо полезно, хем за да пообщуват с мечока".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
