Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От януари 2020 г. ще влезе в сила "Законът за отговорно отношение към животните". Той ще забрани домашното отглеждане на 33 вида животни, "които могат да бъдат опасни за техните стопани, както и животни, чието естествено местообитание е значително по-различно от възможните условия, което може да повлияе неблагоприятно на тяхното здраве и да доведе дори до смърт". Според документа ако животното бъде закупено преди 1 януари 2020 г., то ще остане при собственика, докато настъпи естествена смърт.
Разговаряхме с няколко собственици на представители на дивата природа и разбрахме дали животът им с диви екзотични животни наистина е толкова труден и опасен, че да изисква пълна забрана.
Тигрица Аврора попада при Иля на 3-седмична възраст. По искане на познат директор на зоологическа градина той взема тигърчето с куп болести, за да осигури правилна грижа. "Майката на Аврора очевидно реши, че малкото ѝ няма да оцелее поради болест и спря да я храни. В дивата природа това е нормално, такива тигри все още биват изяждани от семействата си. Имах опит в отглеждането на котки, затова я взех вкъщи. Хранеше се от шише, заведох я на лекар, купих лекарства. Тя имаше висока кръвна захар, разви катаракта и рахит, които могат да убият животното", спомня си Иля.
Тогава той не възнамерява да задържи тигрицата у дома, но скоро след това се влюбва и вече повече от година и половина живее с приятелката си в перфектна хармония. Оттогава са се преместили в голяма селска къща и дори приемат други екзотични животни за временно пребиваване.
"Никога няма да дам Аврора - това е моето дете. За съжаление я боли, но сме излекували почти всичко и расте бавно. Хубаво е да я гледам как расте. Бащинска гордост".
Въпреки теглото от 100 кг и големия апетит (тигрицата яде по 7 кг на ден), Аврора много прилича на обикновена домашна котка: тя спи с Иля и неговата приятелка в едно и също легло, играе и спокойно реагира на други хора.
Иля често получава въпроси от хора, които също биха искали да гледат тигър у дома, но се опитва да ги разубеди.
"Има много трудности, особено за необучен човек. Възпитанието е коренно различно от това на обикновените котки и кучета, а на тигъра в къщата трябва да се отделя голямо количество време. Аврора никога не е оставяна без надзор, тя е свикнала с това. Веднъж я оставихме временно в зоопарка (трябваше да пътуваме) и тя вдигнала толкова много шум, че хората в къщите наблизо не могли дори да спят, докато не пристигнахме! Имаше много оплаквания и оттогава зоопаркът отказва да я приеме".
На вид малката и невинна маймуна капуцин също е посочена като забранена за отглеждане от новия закон. Както казва Светлана от Узловая от Тулския регион, приматите с необичайната си сила, остри зъби и развит интелект наистина могат да причинят сериозна вреда на здравето, ако не са правилно възпитани.
Светлана се сдобива с Алекс преди година, през юли 2018 г. в Саратовския зоопарк. По това време дивата маймуна вече е на малко повече от шест месеца. "Първите месеци в нашето семейство бяха най-трудни", спомня си Светлана.
"Тя се адаптираше към новите условия, често проявяваше агресия и, разбира се, не се размина без "ремонт" на една от стаите: Алекс беше разкъсала тапета, тавана, счупи полилея, первазите на прозорците и много други. Но бях готова за това".
Сега Алекс е на година и половина, вече има свой собствен YouTube канал и благодарение на стриктното си възпитание и обучение няма поведенчески проблеми.
"Тя не живее в клетка, а се движи свободно из апартамента. Има много играчки, винаги има какво да прави. И най-важното е, че разбира думата "не", казва Светлана. Алекс се разбира добре с други животни - сега живее и с немски шпиц, малка катеричка и кафяв капуцин на име Чип, който е на лечение при Светлана. "Тя възприе Чип като своя, грижи се за нея и я защитава, а тя от своя страна се доверява на Алекс и се чувства спокойна с нея".
Според Светлана най-важното в отглеждането на маймуна е да се поставите начело на глутницата: "Да държиш примати у дома не е лесно. Те са като хората - със собствен характер и базови инстинкти. В природата живеят на групи, в които има безусловен водач и семейството за тях - това е един вид група, в която със сигурност ще се опитат да докажат лидерството си. Този момент никога не трябва да се пропуска!"
Канадската вълчица Чара влиза в семейството на кинолога Ирина преди 5 години. "Чара е непланирано 'дете'. Взех я много късно за вълк - на 2 месеца, вместо на 2 седмици. Но до известна степен е уникален звяр, защото от самото начало не се страхува от хората - това е вродено качество, което е или там, или не", казва Ирина. Въпреки това тя отбелязва, че Чара си е много самодостатъчна от най-ранна възраст.
"Когато я видях за първи път тя беше на месец, но за разлика от кученцата, в нея нямаше нищо детско. Беше същински вълк, само че по-малък по размер".
Според нея основните разлики между вълците и кучетата са хиперактивността и любопитството. Вълците трябва да разберат как работи това или онова нещо. "Кучето приема много неща, разбира се, защото живее с човека от векове, а за вълците всичко това е ново. Работеща пералня може да доведе вълк или хибрид до състояние на еуфория - просто ще седи 10 минути и ще я гледа", обяснява Ирина. "Имам традиция в къщата си, която започна старшият ми хибрид: когато телефонът звъни, той вие. Сега научи нея да вие, а той спря".
Чара знае над 25 команди, участва в снимките на програми, клипове, фотосесии и дори в обучителни семинари. "Кое е основното в отглеждането на вълк? Трябва да сте с него 24 часа на ден. И, разбира се, знания, професионален подход, търпение и любов!"
От детството си Феликс се интересува от необичайни животни: той хващал бръмбари, пеперуди и дори змии на улицата и ги носел у дома. "Родителите ми не ми забраниха и никога не ми се скараха. Дори понякога помагаха. И от ранна възраст мечтаех поне за едно екзотично животно. И в един момент мечтите ми започнаха да се сбъдват", спомня си той.
В различни периоди той живее с хлебарки, паяци и дори вълци, които наскоро подарява на познати, построили за тях огромна волиера с добри условия. 40-килограмов питон, две кобри, три шумни пепелянки, 1,7-метров крокодил Роки на 23 години, кайманови костенурки, безкосместо куче и риба сега живеят с него в обикновен апартамент. А кучето изисква най-голямо внимание - отделя само 10 часа месечно за грижа за влечугите.
Той купува всички животни от развъдници и въпреки факта, че някои от тях са доста опасни, той вижда във всяко индивидуалност и характер. "Опасността им е тяхното превъзходство и естествена защита. И към това трябва да се подходи сериозно. Просто трябва да знаете последствията, които могат да възникнат. Държа всичките си животни под контрол", казва собственикът на мини-зоопарка.
"Както в детството, родителите ми все още ме подкрепят у дома и съм много доволен, че любовта ми към екзотичните животни по никакъв начин не пречи на работата ми или личните ми отношения", радва се Феликс.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
