На 25 години напуснах работа и отидох в армията за година. В наборната служба дадоха досието ми на бюрото на хората, които се занимаваха с подбора на "наборниците" в подразделенията с особено и специално назначение. Тъй като бях по-възрастен, по-умен и при това физически развит, ме изпратиха за служба в "специалните" войски.
Тренировъчният цикъл в руската армия започва със ставане в 5:30 (в някои родове и видове войски това време варира до 7 сутринта, но не по-късно!). Само в неделя се разрешава да поспиш "повечко" и вместо в 5:30 се става в 6:00.
В работните дни утрото ни преминаваше под виковете на командира: "Рота, ставай!", под изстрелите с халосни патрони от АК или взрива на шумова граната. След това имаш от 60 до 120 секунди (лятото – 60, зимата – 120), за да се облечеш и да изтичаш на плаца пред казармата.
След строяването на плаца командирите бързо провеждат загрявка и ви пращат на 10-километрово бягане.
Единствената възможност да избягаш от тази "радост" рано сутрин е да се скриеш в болницата или да се запишеш доброволец за миене на казармата за 180 войници. Не звучи като алтернатива, така да се каже.
При това в неделя за "добра" служба през седмицата можеш да бъдеш "награден" с поход на аналогична дистанция – 10 км, но вече с пълна екипировка – автомат, каска, бронежилетка и с мешка на гърба (всичко общо е около 30 кг допълнително тегло).
Обикновено бягането по неравен терен се допълва от пълзене под виковете "светкавица вдясно". Това означава, че "противникът е хвърлил граната" или "е прелетял артилерийски снаряд" от дясната ти страна и трябва рязко да скочиш в противоположна посока, прикривайки глава с ръце, и да продължиш движението си напред прилепнал до земята.
"Пълзенето" е отлично за малките групи мускули и връзките на сухожилията,
Има три начина за пълзене: "по пластунски" (на лакти), по гръб и при преминаване на минно поле (боецът лежи, опипва с ръце неравности, придърпва се напред, отново опипва. Ако нещо на повърхността предизвика подозрение – мести се настрани).
Казано честно, всички цифри и ситуации изглеждат много по-страшно в главата и на хартия, отколкото са в действителност. Няма нищо непосилно в това да пробягаш 10 км рано сутринта. Особено когато нямаш алтернатива и дресираш организма си да понася такива натоварвания.
Този комплекс служи за развитие на издръжливостта и пробужда в теб непоносима ненавист към треньора (или началството), който те кара да го изпълняваш.
Причината е проста – комплексът се изпълнява, докато сержантът не се измори да те юрка или просто не паднеш полумъртъв на плаца. Макар че "смъртта" не е повод да приключиш с тренировката в армията.
По негови думи след 10-км бягане можеш да си починеш 5 мин и да преминеш към кръговия цикъл упражнения, които се изпълняват без почивка едно след друго.
"Армейският" цикъл изглежда така:
Почивката между "кръговете" е 5 минути. Комплексът се изпълнява до пълно изтощение.
С времето свикваш със силовите тренировки, както и с бягането. При това най-добрият метод "да растеш" е ежедневно да увеличаваш броя лицеви опори при едно повторение. Най-добре да си разпишеш тренировъчен план/задача за седмица предварително и да го следваш без извинения.
Не успяваш да изпълниш нужния брой повторения? Нищо страшно. Можеш да го направиш на няколко пъти в рамките на деня. Най-важни са постоянството и дисциплината.
Тук действа принципът 21 дни. Когато тъкмо си изпълнил някаква работа в едно и също време в рамките на срока, свикваш с тренировките и организмът ти вече не може без тях.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си