Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Веднага да си кажем: московското метро е великолепно и жителите на Москва знаят това. Няма нужда да им "отваряме очите" за това щастие. Но това не променя факта, че в него невинаги е удобно. Например липсата на кошчета за боклук е нещо, с което московчани са свикнали, просто защото нямат избор. Но на никого, повярвайте, на никого тук това не му харесва. "Постоянно си загръщам дъвките в билетчета, имам ги в изобилие. А винаги имам боклук в раницата. Излизам от метрото и хвърлям боклука", обяснява Мария.
Всъщност кошчетата са премахнати от метрополитена като мярка за предпазване от терористични актове още през 1990-те години.
Ако нямаш пари, в Москва няма да ти е лесно. Тук няма проблем с храната, която се продава в супермаркетите, няма липса на ресторанти и гастрономически атракциони. Но с най-обикновената, евтина, вкусна и не много вредна храна в закусвалните и лавките има проблеми. Такава почти липсва. Има например евтина храна от McDonalds и Burger King, но конвейрната и вредна продукция не е онова, което търсим. Налага се да разследваш и дори изследваш евтината храна, която става за ядене, в социалните мрежи. Във "ВКонтакте" – най-популярната социална мрежа в страната – има дори група с обзори на шаурми (подобна на дюнер бърза храна), където московчани публикуват подробни ревюта на най-разпространената в града улична храна. И всичко това, защото да откриеш добра улична храна си е трудна задача.
Тук има лек парадокс: московчани от много години се стремят да направят Москва европейски град (и може да се каже, че са преуспели), но същевременно недолюбват бизнес центъра си "Москва Сити" – проект, който е планиран като прогресивно място с небостъргачи по европейски стандарти.
"Москва Сити" има много повече противници, отколкото фенове. Част от тях все още се вайкат, че заради стъклените сгради е срутена историческа част от града, а други просто не могат да понасят онова, което е издигнато към момента: "Първо, това е абсолютно бездушно място, в което постоянно се чувстваш като мравка, като в някаква антиутопия. Второ, там има ужасна инфраструктура и навигация. Истински лабиринт. Докато стигнеш, паркираш, ориентираш се накъде да ходиш – започваш да проклинаш всичко на света", смята Алексей Аверянов от Москва.
Има няколко неща, към които в московското метро всички са нетолерантни – и едно от тях са раниците. Не, не големите чанти, не хората с куфари в час пик и не куриерите с пици от extra-large размер, а именно раниците. "Това агресивно преследване на хората с раници в московското метро е някаква необяснима дискриминация. Тоест ако ходиш с грамадна чанта през рамо – всичко е наред, а ако имаш на рамото си или, о, ужас, на гърба си раница – то ти непременно ставаш враг на цялото човечество", твърди Хали Робърдс, която вече над 10 години живее и работи в Москва като съосновател на британската детска градина Britannia School.
Вече десет години замяната на асфалта с плочки в Москва е една от главните теми за обсъждане сред обществото. Защото това се прави в продължение на всичките тези десет години, тоест със завидна повтаряемост, а това не може да не дразни. Всички се вайкат при вида на разкопаните тротоари и минават на участъците за пешеходци. Някои не разбират за какво им е въобще на градските власти да "преоборудват" целия град в плочки и какво му е лошото на асфалта.
Понякога се стига до куриози: "Сутринта ги слагат [плочките], вечерта ги махат. Сакралния смисъл още никой не е разгадал", негодуват московчани по форумите, качвайки снимки-свидетелства. Властите, разбира се, многократно дават разяснения, но от това придвижването на жителите на Москва из града не става по-лесно.
Това е вечната болка на московчанина. В Москва има толкова много хора и коли, че те просто не се побират по пътищата, колкото и много такива да се изграждат. Масло в огъня наля и неотдавнашната реконструкция на центъра на Москва, при която много тротоари значително бяха разширени (за сметка на пътищата): "Платените паркинги може и да са необходими, но когато идваш в центъра ти трябва да оставиш колата за 5-10 минути, а място няма – не става така!", добавя Владимир. А смъртните битки за паркоместа в дворовете с рязане на гуми и заплахи вече са класика.
Паметникът-скулптура на Зураб Церетели на края на изкуствения остров, наречен от местните "стрелката", не е обичан от мнозина. За над 20 години московчани така и не успяха да го приемат. При това за преместването му (или дори за махането му) започва да се говори веднага след поставянето му – през 1997 година. И ето защо: "Въобще паметникът е правен за Ню Йорк и първоначално не е Петър, а Колумб. Когато Ню Йорк се отказва от тази чест, казвайки, че Статуята на свободата им е предостатъчна, главата на Колумб е махната и е поставена тази на Петър. Който по някакви причини стои в испански одежди от XV век. В резултат съоръжението само по себе си е достатъчно уродливо, но е планирано за океански простор наоколо и за наблюдение от километрово разстояние – а на брега на достатъчно тясната река поразява зрителите с несъразмерност и крещяща необхватност", пояснява московчанинът и архитект Макс Кучински.
Заради тях влаковете на метрото постоянно се бавят на станциите и следователно задържат влаковете, които идват след тях. Заради тях машинистите се опитват да затворят вратите по няколко пъти, а вие си мислите колко ли опита му трябват и кога най-сетне ще потеглим!
"А сега има още и помощници. Мъже обикновено. Стоят до вратите. И, ако видят, че човек бърза, закъснява, обезателно задържат вратите. А вратите в различните вагони са различни, имат различна чувствителност. Колко пъти вече имаше случаи, в които след такова задържане се налага хората да се свалят от влака и да го пращат за обслужване в депото. А във влака може да се возят до 2000 души. И всичко заради един умник, който бърза", разказва машинист от московското метро на форума "Пикабу".
Москва е обвинявана заради липсата на уют. Има дори популярно мнение, че "Москва не е за живот, Москва е за пари" – става дума за това, че тук можеш да се занимаваш само със заработване на пари, а да живееш не е много приятно. Казват, че за това отчасти е виновна архитектурата на града.
"Съвсем не разбирам как в страната с най-голяма площ на земята се строят 20-етажни сгради, от които целият нормален свят се е отказал още през 1970-те години. Хората, живеейки в тези 20-етажни сгради, съвсем не са склонни да създават връзки помежду си и не се познават. А самата архитектура тежи на човека и внушава чувство за нищожност", твърди московчанинът Булат Мингулов.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си