Снайперист-разузнавач разказа за службата си в горещи точки

Името на старши снайперист на разузнавателната рота на Уляновската гвардейска десантно-щурмова бригада е Алексей, но по очевидни причини в публикацията фамилията му е променена на Строев. Военачалникът е служил като снайперист в продължение на 27 години, многократно е участвал във военни действия и е получил Орден за храброст за първата чеченска война, пише "Российская газета".

Алексей казва, че не е планирал да става снайперист: искал е  да бъде парашутист, но не е бил с подходяща височина. Силите за специални операции разгледали физическата му годност, психологическите резултати и представянето му по стрелбата и го изпратили в снайперско училище. И през декември 1994 г. в Чечня участвал в битката за Грозни.

"Появиха се първите жертви... Тогава се появиха и предпазливостта и разбирането, че това не е учение, не са снимки за филм, тук наистина могат да те убият. Следователно първият изстрел от снайпера не беше труден за извършване. На война бързо се учиш и израстваш", спомня си той.

За първи път е ранен през март 1995 г.: стъпва на мина. Краката му са спасени. След многомесечна рехабилитация Строев се демобилизира и става наемник.

През септември 2000 г. снайперистът отново заминава за Чечения. Представителите на тази професия, казва Алексей, нямат ярки и вълнуващи истории за войната. Задачата на професионалиста е да направи изстрел, понякога само един, но способен да реши изхода на цялата битка. Според Строев снайперистът е не само отличен стрелец: той е мислещ и наблюдателен боец, чиято задача е да избере правилната позиция, да оцени терена и да изчисли стъпките си. За да контролират ситуацията около себе си, снайперистите използват противопехотни скачащи мини, защото цялото внимание на професионалиста е фокусирано върху оптичния мерник. Алексей си спомня, че веднъж, когато мината му сработила, той не станал и не се обърнал, за да разбере какво се е случило, тъй като е било вероятно врагът да е там. 

Едно от най-важните качества за снайпериста е издръжливостта: професионалистът трябва да е спокоен и внимателен. Можете да прекарате няколко дни в очакване на целта. Строев припомня, че в Грозни два дни лежал на покрива на сградата без храна и възможност да слезе: спял на почивки, когато тялото му напълно се изтощавало. Друг път е трябвало да прекара 4 часа през нощта в засада, без да се движи във влажната есенна гора.

"В тъмното всичко се чува много добре. И без значение какви са съвременните устройства за нощно виждане, очите са много уморени от непрекъснатото им натоварване. През нощта разчитате повече на слуха. Нещо шумоли - включваш устройството, оглеждаш се", обяснява Алексей.

Почти винаги работата в разузнаването е свързана с много лишения: студ, глад, липса на сън. Строев споделя съветите си с младите войници. Например, той ги учи как да се справят без спални чували, като казва, че предпочита леки килими: спалният чувал е топъл, но неудобен, защото докато го разкопчавате губите ценни секунди.

Важно е да имате добра камуфлажна униформа. Професионалистът си я шие сам, за да отговаря на нуждите му. "Да, можете да си купите "универсална" в магазина, както правех и аз, когато бях още млад и неопитен. Ползвах я няколко пъти и я изхвърлих. Закачаше се във всяка клонка, вдигаше шум, а когато се намокреше, ставаше тежка", обяснява разузнавачът. Съпругата му му помага. Но нито тя, нито децата знаят подробности за работата му.

Искаш ли да тренираш като руски спецназовец?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.