Как е устроен най-малкият бар в света?

"Извинете, днес у нас ще се състои закрито събитие, входът е само по списъка" – така блокира пътя ми здрав служител от фейсконтрол.

Нервно поглеждам на себе си и на приятелката ми отстрани – и двете сме с прически и грим, с кожени якета, а тя даже е с пола и токчета. Нищо нередно, за да не бъдем допуснати в бар със средна цена от 500 рубли ($6,8) за коктейл, а също и място, където се намира най-малкият бар в света.

Докато се чудим какво не е наред с нас, фейсконтролът без въпроси позволява да влязат 2 момичета с огромни маратонки, широки спортни панталони и блестящи лунички под очите – те сякаш са дошли тук веднага след заснемането на нов клип в TikTok.

Барно обединение "Профсъюз"

Осъзнаваме, че не сме по модата, и използваме последното си оръжие – нашите прес-карти. Минута по-късно се озоваваме пред врати, наподобяващи входа на магазина на Оливандер, където Хари Потър купува първата си вълшебна пръчка. Над два прозореца стои крещящото име на бара "Тройничок", а на вратата има надпис "Затворено", което означава, че в бара вече има посетители.

Според правилата за посещения в бара могат да бъдат само двама посетители и бармана, а времето за почивка в заведението не трябва да надвишава 30 минути. Не можете да резервирате бара предварително – можете да дойдете тук единствено в петък или събота (барът е отворен само в тези дни) и да изчакате своя ред, или да отидете в други заведения с надеждата, че след известно време барът ще се освободи.

Барно обединение "Профсъюз"

Изчакахме около 40 минути - през цялото това време нови посетители идваха в "Тройничока", дори поглеждаха през прозорците, но не оставаха, тъй като предпочитаха по-достъпни заведения. Най-накрая вратата се отвори и 2 щастливи момичета излязоха от бара с хихикане. Ние влязохме вътре с надеждата да получим същата доза забавление.

Вълшебства (няма) да има

На входа на "Тройничок" виждате стени със стъклени мозайки и безброй бутилки, винтидж полилеи и лъчезарно усмихнатия Антон – нашият барман. Зад гърба ни липсват само няколко маси с бъбриви посетители, испанска музика и гледка към морето – това ни липсва на всички по време на пандемия. За да си припомним поне за малко пътуванията в чужбина, ние си поръчваме сангрия, но това не се получава:

Барно обединение "Профсъюз"

"Аз не съм магьосник, правим коктейли в предела на разумното, мога да предложа нещо подобно на базата на вино", заявява барманът и след като получава нашето съгласие, започва да звъни с бутилки и чаши. Във въздуха витае гробно мълчание, прекъснато единствено от звука на шейкъра – неловко ни е да говорим на лични теми, когато знаем, че трети човек очевидно ще се включи в нашите разговори. Барманът също не знае как да поддържа диалог, който не съществува. Разказва ни, че вече втора седмица в бара се образуват опашки, на които се чака с часове, и че сме имали късмет да чакаме толкова малко.

За да намаля някак общото напрежение, започвам да си спомням как опитах водка за първи път в живота си. В края на историята ми Антон поставя на тезгяха явно сладък коктейл с аромат на вино, а ние отпиваме и...

"Е, защо въобще ми е нужно да взимам ипотека тук, ако искам да живея в Америка? Така или иначе не харесвам руснаците, искам американец!" - заявява приятелката ми, докато отпива последната глътка от чашата с коктейл, който, струва ми се, започнахме да пием преди минута.

"Ами тогава трябва да се омъжиш за американец" – мрънкам аз.

"Само по любов обаче, няма да спя за пари!"

"Всичко само по любов! Момичета, на мен изобщо няма да ми дадат ипотека, според документите заплатата ми е само 20 000 [рубли в месец]!", намесва се Антон, като пие вода вместо коктейл. 

Виктория Рябикова

Поглеждам часовника си и осъзнавам, че е изминал почти час, и че въобще не си спомням как диалогът ни се е превърнал в типичното женско пиене в кухнята на апартамента ми някъде в покрайнините на Москва. Липсата на музика и страничен шум също са престанали да ме дразнят - нашите диалози ми се струват много по-важни.

След като плащаме за коктейлите (700 рубли или $9,59 на човек), моята приятелка и аз бавно започваме да скитаме към друг, също толкова тих бар.

По пътя обсъждаме това, че би било добре да се направят такива заведения в летищата и жп гарите, за да може времето в чакане там да минава приятно. В този момент, а може би и през следващите седмици, танцуването под DJ сетове вече не ни се струва интересно – тройката се оказа твърде душевна.

Разказваме ви още как работи фейсконтролът в московските клубове - онези с повече от двама посетители!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.