Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В продължение на повече от 30 години на жените в Русия беше забранено да работят като машинисти в метрото. През януари 2021 г. 12 момичета бяха назначени за машинисти в Московския метрополитен, но работните им дни се оказаха по-трудни, отколкото изглежда на пръв поглед.
"Имаше много интервюта и всички бяха еднакви – като износена грамофонна плоча. Искаше ми се възможно най-скоро да започна работа. Сега вероятно ще е същото", споделя 24-годишната Олга Буравльова, машинист на Филевската линия на московското метро.
Не е трудно човек да я разбере – за да получи работата, момичето минава през събеседване, медицинска комисия, девет месеца обучение, практика и няколко изпита (на един от тях дори присъства кметът на Москва Сергей Собянин).
Това нямаше да предизвика такова оживление, ако не беше забраната жени да работят като машинисти, която беше в сила до неотдавна. От 1936 г. в Московския метрополитен работят жени, но през 1980-те СССР въвежда забрана за наемане на машинисти от нежния пол – професията е сметната за твърде опасна и физически тежка за тях.
На 1 януари 2021 г. руското министерство на труда изключи работата на машинистите от списъка със забранените за жени професии и през същия месец 12 момичета постъпиха на работа като машинистки на мотриси в Московския метрополитен, като още 42 в момента преминават обучение, разказаха от пресслужбата на метрото.
Руските медии започнаха активно да вземат интервюта от тези момичета, включително и от Олга. Реакциите на новината за завръщането на жените в професията предизвика противоречиви реакции.
"Връщаме се 40 години назад. Трябва да плачем, а не да се радваме". "Да не дава господ да попадна на машинист-жена. Повече кракът ми няма да стъпи в метрото!". "Да видим как ще реагира тя, ако някой скочи под влака", пишат някой потребители в коментарите под новината. Между другото, има и доста положителни реакции и поздравления към жените-машинисти.
Олга Буравльова започва работа в метрото като сигналист още преди шест години. Паралелно с това тя учи в Московския колеж за жп транспорт, а след това и в Руския транспортен университет за сигналист. В момента е последен курс. Преди това мечтае да стане стюардеса, но, както споделя самата тя, руските авиокомпании не наемат на работа момичета с татуировки, каквито тя вече има.
Олга вече има много познати машинисти, затова, когато приятелите ѝ ѝ предлагат да кандидатства за работата, тя веднага отговаря: "Защо не?!".
"Вече знаех много за метрото, професията ми беше ясна. Но веднага ми стана ясно, че ще е трудно", спомня си Буравльова.
Първоначално всички машинисти минават на събеседване, преглед от психолог и медицинска комисия. Следва двуседмична практика, обучение за помощник-машинист – там те се запознават с устройството на вагоните, оборудването, тренират реакция при извънредни ситуации и техники за безопасност. После ги чакат още няколко месеца обучение как да управляват електрическия влак, практика и изпити. Едва след това могат да започнат да работят в реални условия. По време на обучението студентите получават стипендия от 26 000 рубли (310 евро). След обучението машинистите могат да повишат квалификацията си.
"Началниците на метрополитена ни следяха много отблизо, [кметът на Москва Сергей] Собянин и [ръководителят на Департамента по транспорт Максим] Ликсутов присъстваха на изпитите. <…> По време на обучението тренирахме на симулатор от серията 'Москва', но това беше играчка. Вече ми беше интересно как се работи на линията", спомня си Буравльова за обучението и изпитите.
В началото на работата тя вижда негативни коментари в социалните мрежи, но не им обръща внимание.
"Това си е тяхно мнение, да мислят, каквото искат. Имах цел и я постигнах. Животът ми няма да се промени, ако някой ме нарече блондинка и каже, че не ми е там мястото", разказва момичето за отношението си към хейтърите.
Най-трудното нещо в работата за Олга е ненормираният график.
Работният ѝ ден започва в 6 ч сутринта. Преди това прекарва час и половина-два в път до работа, 20 минути медицински преглед, чете и преразказва необходимия инструктаж преди всяка смяна.
"Естествено, работата е монотонна. Понякога пристигаш сънен, пътуваш и си мислиш, че искаш възможно най-бързо да се прибереш у дома. Понякога е обратното – пътуваш, времето е хубаво, пеят птички и смяната минава бързо. Така че всичко зависи от настроението. В същото време не бива да се разсейваш – трябва да сме бдителни и да контролираме всичко. Това е напрегната работа, тъй като във всеки един момент може да възникне непредвидена ситуация", споделя Буравльова.
В свободното си време тя се занимава с домакинството и, когато има възможност, рисува – това ѝ помага да се отпусне след тежкия работен ден.
"Дойдох на интервюто, влязох в кабинета – там седят само мъже, аз съм единственото момиче и всички ме пронизаха с поглед. Още ме беше страх, защото отдавна исках да стана машинист, но преди това не наемаха жени. Веднага ми казаха, че ще ми се наложи да усвоя сложни схеми. Помислих си: 'да му се не види, какво от това – ще ги науча и ще видим'", така 25-годишната бъдеща машинистка Анастасия Мамкина описва събеседването си.
Тя попада в професията по случайност – преди много години заедно с приятели вижда обява за работа за машинисти-мъже на една от станциите на метрото и ѝ се приисква да е на тяхно място, но родителите ѝ я карат след 9 клас да се запише в счетоводен колеж, а след това и в университет, където учи икономика.
Паралелно с това тя работи в магазин, в банка, но не ѝ харесва да се занимава с продажби и решава да смени професията си. Докато преглежда обявите за работа в един от сайтовете, тя вижда съобщението, че се търсят жени-машинисти и веднага изпраща автобиографията си. Два часа по-късно я канят на интервю.
Анастасия споделя, че по време на подбора много кандидати не издържат дори психологическия тест.
"Там трябваше дълго да натискаме един бутон, за да проверят дали сме годни за монотонна работа. Тези, които не издържаха, си тръгнаха. На медицинската комисия ЕКГ-то ми случайно показа лъжлива диагноза и ме пратиха на повторно изследване. Когато в крайна сметка терапевтът каза 'годна', се просълзих от радост, толкова много исках да попадна тук", спомня си момичето.
За обучението са приети 68 души, включително около 20 жени. В края на обучението в групата ѝ са останали 17 души, като тя е единственото момиче.
Мамкина твърди, че много от кандидатите не успяват да научат сложните термини, устройството на мотрисите и множеството алгоритми за действие във всяка извънредна ситуация. Някои ученици се смущават и от необходимата физическа подготовка – тя е нужна, макар и много рядко.
"В обикновения работен ден физическата подготовка не е нужна. Но тя е необходима при извънредна ситуация. Например, ако засече спирачният механизъм, трябва да се затвори кранът, а това се прави рядко, тъй като заяжда и е много трудно. Започваш да дърпаш крана буквално по корем, опитваш се да го придърпаш към себе си. Но това се случва рядко", разказва Анастасия.
Мамкина е в края на обучението си за машинист. След това я чака практика, изпит и работа. Момичето вече е излизало на линията като помощник-машинист и твърди, че смените минават много бързо.
"Излизаме от депото, стигаме до крайната спирка и обратно – наричаме това 'кръгче'. След две 'кръгчета' почиваме – можем да излезем на улицата, да си купим кафе, да почетем инструкциите, ако е нужно. След това идват още две 'кръгчета' и се прибираме по домовете. Всичко трябва да е разчетено по минути и секунди, трябва да съобщаваме скоростта, с която се движим, какво виждаме пред нас. Трудно е, но е интересно", разказва за смяната си Анастасия.
Мамкина е забелязала, че някои пътници се усмихват, когато я видят в кабината, а други – тъкмо обратното, ругаят, но не нея, а например, ако случайно вратата се затвори пред тях. Негативно отношение към жените-машинисти е срещала само в коментарите в интернет, а на живо всички познати се интересуват от работата ѝ и признават, че също някога са искали да станат машинисти, но са се страхували, че няма да се справят.
"Мама искаше да имам друга професия, но днес слуша моите истории и казва: 'Затова като малка обираше всички будилници и фенерчета, добре, учи се'. А иначе, се опитвам да не обръщам внимание на стереотипите на другите хора. Искам възможно най-скоро да изляза на първата си смяна, а след това да се заема с повишаване на квалификацията", заключава Мамкина.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си