Коя е Нона Гаприндашвили, която съди Netflix заради сериала The Queen’s Gambit?

Сааков/Sputnik
Тя е жива шахматна легенда и първата жена, получила званието гросмайстор сред мъжете. Как го постига?

В последния епизод на The Queen’s Gambit, най-популярния сериал на Netflix за 2020 г., шахматистката Бет Хармън пристига на турнир в Москва, където, освен нея, не участва нито една друга жена. Гласът зад кадър прави убийствена характеристика на американската шахматистка: "Единственото необикновено нещо в нея всъщност е нейният пол и дори това не е нещо уникално в Русия". След което дикторът споменава съветско-грузинската шахматистка. "Има я Нона Гаприндашвили, но тя е световен шампион при жените и никога не е играла срещу мъже".

Бет Хармън, както и цялата ѝ борба в изключително мъжкия свят на шаха в края на 1960-те години, е измислена история. За разлика от споменатата Нона Гаприндашвили. Днес тя е на 80 години и живее в Тбилиси. Именно Гаприндашвили е първата шахматистка, която става гросмайстор сред мъжете. През 1968 г., когато според сюжета се развива действието в епизода, тя не само че е "играла срещу мъже", но и вече е била над 50 шахматисти.

Мач за световната титла между Елизавета Бикова и Нона Гаприндашвили, Москва, 17 септември – 18 октомври 1962 г.

Когато Нона Гаприндашвили разбира, че създателите на сериала са зачеркнали многобройните ѝ успехи, тя решава да ги съди за $5 милиона. В иска ѝ се посочва, че от Netflix "са излъгали нагло и съзнателно" за постиженията ѝ "с евтината и цинична цел да подсилят драмата". Безспорно е едно нещо: постиженията на Нина Гаприндашвили са толкова много, че за тях може да се снима отделен сериал.

Момичето, което предизвиква фурор

Истинската Гаприндашвили започва да играе по турнири на 12-годишна възраст и още тогава се състезава с противоположния пол. Всъщност на първия си турнир тя попада случайно. Да играе шах я научават братята ѝ, които един след друг стават шампиоини на гр. Зугдиди в Грузия. И когато един от тях не успява да участва в един от турнирите в местния Пионерски дом заради простуда, Нона сяда на дъската вместо него.

Тя бързо матира съперника си, който е с две години по-голям от нея, и привлича вниманието на треньора Вахтанг Карселадзе – основателя на грузинската женска шахматна школа, най-силната в СССР (след години Гаприндашвили ще е част от женския олимпийски отбор по шах на СССР десет пъти и два от десет пъти целият отбор ще се състои само от грузински шахматистки).

Нона Гаприндашвили в Тбилиси

Треньорът уговаря родителите да пуснат Гаприндашвили да учи в Тбилиси и на 14 г. тя се мести. На 15 я спохожда първата истинска слава. На съревнование за възрастни малкото момиче бие всички съперници един по един и става шампионка на Грузия.

През 1962 г. тя заминава за участие в международен турнир в Москва и става петата в историята на шахмата световна шампионка. "Върнах се у дома с влака. Веднага щом влязохме в Грузия, влакът започна да спира поне за две минути на всяка гара – дори там, където нямаше нужда да стои. Навсякъде имаше хора и аз ги поздравявах на перона. А когато се появих в Тбилиси, беше истинско стълпотворение. Баща ми даже си загуби обувките в тази блъсканица, когато ме посрещаше", разказва Гаприндашвили.

След като става международен гросмайстор при жените, тя си поставя цел – да победи в състезание за мъже.

Мъжете правят всичко възможно да не попаднат в един клуб с нея.

Гаприндашвили прекарва часове наред в тренировки и неуморна работа над различни стратегии и тактики. По тази причина я определят като универсален шахматист – тя е еднакво силна както в тактиката, така и в маневрената позиционна игра.

"Винаги е добре да се провериш в игра със силни съперници, затова започнах да играя срещу мъже,  казва тя. – Първоначално всички искаха да играят с мен до края, не се съгласяваха на реми. Според правилата по онова време игрите се отлагаха и трябваше да ги доиграваме на сутринта".

В случая не става въпрос само за спортен хъс. "Дори реми срещу жена накърняваше самочувствието на съперника, затова и се биеха с мен до последно", смята тя. Думите ѝ потвърждава и съдията първа категория и майстор на Международната шахматна федерация FIDE Мария Фомкина: "Например имаше клубове, кръстени на Гаприндашвили. Там отиваха мъжете, загубили от нея. Затова те правеха всичко възможно, за да не попаднат в редиците им: биеха се със зъби и нокти именно срещу жени".

Нона Гаприндашвили с треньорите си, 1974 г.

Самата Гаприндашвили също винаги играе партиите си докрай, дори когато първото ѝ място в турнира е гарантирано. Това е неин принцип. Когато печели първото си световно първенство, веднага е поканена на международния шахматен турнир в Хастингс, Англия. След това поканите за различни състезания започват да валят. Тя постига целта си през 1977 г. на шампионата на САЩ в Лоун Пайн: след него Нона Гаприндашвили става първата жена, удостоена със званието международен гросмайстор при мъжете.

Суперзвезда без пари

Има една проучта снимка – Нона Гаприндашвили играе с 28 шахматисти, всичките мъже, по време на сеанс на едновременни игри в Дорсет. Годината е 1965.

Но има и още по-красноречив епизод: в Грузия при подобен сеанс тя успява да се изправи срещу цели 38 души (нормата е до 20 дъски). "Гледам – 38 млади хора седят и си казвам: 'Какво е това?'. 38! Представяте ли си колко километра трябва да се извървят? Но какво можех да направя? Не можех да кажа: 'Ставайте, не искам да играя с вас'. Но не ми беше трудно. Бързо започнах да ги бия и да освобождавам дъските".

Гари Каспаров обсъжда поредната партия с грузинските шахматистки Майя Чибурданидзе, Нана Александрия и Нона Гаприндашвили, до тях стои гросмайсторът Едуард Гуфелд.

Тези случаи превръщат Гаприндашвили в шахматна звезда. В родната ѝ Грузия през 1960-те започва истински бум на женския шахмат. Момичетата пълнят шахматните секции и това носи феноменален резултат. В продължение на три десетилетия, грузинките доминират в световния шахмат. Самата Нона Гаприндашвили носи шахматната корона в продължение на 16 години и става първата носителка на женския "шахматен Оскар". Тя извоюва десет победи на Световната шахматна олимпиада като част от отбора на СССР през периода 1963-1986 година.

Но дори и тези победи не ѝ позволяват да живее нашироко. За победата в последния турнир за званието "световна шампионка" Гаприндашвили получава 900 рубли ($657 по тогавашния курс): "Получавахме заплати, които едва ни стигаха за месеца. А за победите зад граница, ако изобщо ни даваха нещо, то половината трябваше да даваме [на държавата]. Дори не можех да си позволя да събера пари за жилище, докато държавата не ми го даде". Излизането зад граница също е строго регламентирано. На действащата световна шампионка е позволено да напуска пределите на родината си не повече от два пъти годишно, макар че редовно получава персонални покани.

След разпадането на СССР тя започва да играе за Грузия и продължава да го прави и до днес. В нейна чест е построен Шахматният дворец в Тбилиси. "За мен шахматният живот не е свършил. С удоволствие приемам покани за различни турнири, но вече по правило те са за ветерани – на моята възраст няма смисъл да се състезавам с младите, не можеш да излъжеш природата", споделя тя.

А знаете ли по какъв повод в СССР поставят гигантска шахматна дъска на Дворцовия площад?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"