Защо съветските граждани си купуват вещи "ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА"?

През 1999 г. Дмитрий Найм, родом от Первоуралск, става на 14 години. Тогава за първи път кани момичето, което харесва, на среща. Много иска да я впечатли, затова решава да я разходи с първата кола на баща си – ВАЗ-2106 от 1972 година. Във времената на СССР никой дори не мечтае за западни автомобили – заплатите са мизерни, а и е невероятно трудно да се намерят заради тоталния дефицит. Докато баща му спи, Дмитрий краде ключовете, сяда зад волана и тръгва на среща със своята избраница.

"С момичето се разходихме. Поцелувахме се на лунна светлина. Беше юли. Подарих ѝ обеци и ѝ показах как се кара. След това, естествено, си го получих от нашите, но си струваше", спомня си Найм.

Толяти. Новият модел ВАЗ-2106 на Волжския автомобилен завод

Юрий Белозеров/ТАСС

Днес Дмитрий е женен за друга жена, има деца, а колата на баща му все така си стои в гаража и е в движение.

Според него, а и според други анкетирани руснаци, израснали и живели в СССР, почти всички вещи, произведени в Съветския съюз, са купувани за няколко поколения и са служили дълго.

Дефицит и бедност

Важна роля при избора на стоки играе тоталният дефицит. Хората, особено в провинцията, знаят, че да се добереш до качествена секция и телевизор е сложно – това се случва основно чрез познати и роднини, които работят в търговските предприятия и имат пряк достъп до дефицитни стоки. След като си купи телевизор, никой не знае кога ще може да го смени или да си купи втори. На всичкото отгоре ниските заплати са стимул за хората да си купуват качествени вещи, които да служат "за векове".

В съветските времена 72-годишната Елена Краснова живее в Таганрог. В провинцията според нея в онези години е невъзможно да се купи мебел или битова техника, защото има тотален дефицит, а и заплатите са малки и хората не могат да си ги позволят. За телевизора и магнетофона тя пътува до Москва, а за кафемелачката – до Рига (от 1940 г. до 1991 г. Латвия е част от СССР). За прибори и кристални полилеи тя посещава социалистическата Чехословакия.

СССР. Ленинград. 2 май 1973 г. Техникът Анна Савелиева по време на демонстрация на цветния телевизор "Радуга-303"

Максим Блохин/ТАСС

"В Чехословакия обменихме 300 рубли за местните крони в чейндж бюрото, купихме си чешки прибори и полилеи. Можеше да си вземеш и кожух, но тогава цената ставаше много висока – 600 рубли. Средната заплата беше 120 рубли", спомня си тя.

42-годишната Олга Пастушкова от Самара като дете, по молба на родителите си, се реди на опашка за масло, салам или котлети. А в апартамента на майка ѝ все още има секция от съветските години с кристални вази, за които семейството ѝ също е чакало на опашка.

ГУМ, Москва, 1989 г.

Владимир Вяткин/Sputnik

"Мама почина тази година, но вещите си стоят. В онези години производството се стремеше към качество, а не към количество", разсъждава Пастушкова.

63-годишният Алексей Раковшчик от Санкт Петербург също е чакал на опашка с жена си и тъща си. Веднъж се редил няколко часа за гащи за жена си, които тогава са страхотен дефицит.

Алексей Раковшчик, личен архив

"Жена ми се реди няколко часа за яке за дъщеря ни в ДЛТ (Домът на ленинградската търговия). А вендъж тъщата и жената бяха в отдела за мъжки костюми – костюмите свършили, но докарали телевизор и те веднага го купили. Естествено, че хубавите вещи са завинаги. Освен това аз много се привързвам към вещите, обичам удобни и надеждни неща", пояснява Раковшчик.

Ремонт и вяра в ГОСТ

Постоянният дефицит поражда навик да се купуват надеждни вещи за дълго време, вместо постоянно да се харчат пари за тяхната подмяна.

Ленинград. 1 август 1984 г. Отдел за канцеларски материали за ученици в "Дом на ленинградската търговия"

Сергей Смолски/ТАСС

За качеството на стоките в СССР следи самата държава. Още през 1920-те започва да се изгражда система от стандарти в производството на различни стоки (ГОСТ), а от 1960-те всички стоки за гражданите носят печат с надпис ОТК (Отдел за технически контрол). Някои висококачествени продукти дори са маркирани със специален знак за качество в СССР.

В цеха за сглобяване на домашни хладилници ЗИЛ, произведени в завода "Лихачов"

Валентин Соболев/ТАСС

Освен това много вещи се ремонтират лесно, спомня си 56-годишният Дмитрий Попов от Санкт Петербург. Родителите му си купили хладилник ЗИЛ през 1960-те и той продължава да им служи вярно на дачата.

СССР. Беларуска ССР. 22 октомври 1981 г. Квартира на колхозник

Н. Желудович/ТАСС

"По-рано вещите бяха пригодени за ремонт – т.е. цената на ремонта беше значително по-ниска от цената на новата вещ. Нашият хладилник, макар и морално остарял, продължава да работи, макар и да не го ползваме толкова интензивно. Нито веднъж не е имал сериозни повреди", разказва Попов.

Мебелите, които Марина (името ѝ е променено по нейна молба – бел.ред) от едно от селата в Псковска област си е купила през 1970-те годни, също ѝ служат вече повече от 40 години. Тя няма никакво намерение да ги изхвърля – на първо място защото ги смята за красиви и "истински": "Харесва ми как изглеждат. Мебелите по онова време бяха от истинско дърво и бяха красиви!".

Вижте как тази двойка организира сватба на Байкалското езеро… под вода!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.