Как ватенката става най-популярната дреха в СССР и защо сега е обидна дума?

Топла, пазеща от вятър и главното - евтина. Такава е класическата ватенка – ватирано яке с пълнеж от памучна вата. В Съветския съюз с ватенки се е обличала цялата страна: армията, студентите, работниците, затворниците, строителите, шофьорите и други слоеве на населението.

След време ватенката започва да се счита за "изконно руска дреха", наред с кокошника или сарафана, а през миналото десетилетие тя става обидна дума. Е, какъв е парадоксът на ватенката?

Откъде се появява ватенката

Нови модели

Валентин Хухлаев/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Веднага да се изясним: ватенката не е изконна руска дреха. В Русия тя се появява едва в края на XIX век и това е свързано с няколко обстоятелства. 

Първо, това е изобретение на германци – баща и син Хартман, които през 1870-а разработват метод за промишлено производство на вата. От този момент започва памучната революция в цял свят: ватата от памучно влакно започва да измества други естествени материали за пълнеж като конските гриви, лена, вълната и т.н.

Второто обстоятелство за появата на ватенката става реформата в руската армия. Анализът на резултатите от руско-турската война 1877-1878 г. показва, че съществуващата полева униформа не е достатъчно практична и студоустойчива – хиляди войници излизат от строя поради болест или смъртни случаи заради премръзване. Затова през 1882-а император Александър III обявява реформа: необходимо е воинската униформа да стане по-проста, по-евтина и в същото време да бъде по-практична. Памучната ватата веднага привлича вниманието и още през 1885 г. топлите памучни бешмети (връхна дреха, носена от тюркските народи) стават необходима униформа за кавказките казаци.

Така ватенката първо се утвърждава в царската армия. А сред обикновените хора ватираната дреха отдавна е станала популярна и се е наричала волан – с нея са се обличали и кочияши, и търговци. В края на XIX в. воланът започва да се подплатява с вата, а това го прави по-топъл и по-лек. И все пак това е прототипът на ватенката. В такъв обемист волан (той е бил дълъг и все още тежък) е било неудобно да се упражнява физически труд, а удобството за работа е главното достойнство на ватенката. Съветският период от историята става "златен век" за ватенката.

Най-народното яке

Ватеното яке разкрива цялата си състоятелност през годините на Първата световна война. За производството му са били необходими само обикновени шевни машини, а това е облекчавало задачата през период на всеобща мобилизация. Евтиният материал пък е предпоставка с ватенка да бъдат облечени едновременно милиони хора. 

Свободни източници

През 1930-те години ватенката задължително се носи под шинела, а със заповед от 1942 г. тя напълно измества шинела сред редовия и младши състав в тиловите части на Червената армия. 

Втората световна война изкарва тази връхна дреха на преден план не само на фронта, но и извън него. Оказва се, че тя е подходяща и в студените цехове, за далечни експедиции, съветските лагери, на полетата, където духа вятър, и за походи. Военният и следвоенният период стават апотеоз на ватенката зарази всесъюзните мегастроежи, мобилизацията, икономическия подем и освен това заради дефицита на стоки.

Държавен архив за кино и фотодокументи, гр. Красногорск/russiainphoto.ru

Тя дори е стандартизирана, затова еднакви универсални ватенки носят и затворниците в съветските лагери, и шофьорите, и работниците, и студентите, които са пращани да събират картофи в колхозите. Разликата е само в цвета: армейските ватенки са в цвят хаки, а гражданските – сини, сиви, черни или кафяви. Затворниците носят черни ватенки.  

Във ватенки строят космодрума "Байконур", БАМ – Байкало-амурската магистрала с дължина над 4000 км, развиват родната автомобилна промишленост и изграждат главните инфраструктурни обекти на страната.

Строежът на БАМ

Александър Родченко/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

И макар че тази дреха първоначално е създадена за максимално прагматични цели, а за естетика никой не е мислел, започват да се полагат усилия масовата ватенка да се модернизира и да придобие елегантен вид: съветските жени пришиват на ватенките якички, вталяват ги и ги украсяват с бродерии.

В края на XX в. най-популярната връхна дреха в Русия привлича вниманието на Запада като екзотичен предмет на "постсъветския стил" и е преосмислена от известни модни къщи и европейския масов пазар.

Кранистката Л. Евсюкова

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Ватираното яке се използва най-дълго от армията, но днес на практика то е останало в миналото – замени го термобельото от съвременни материали. Малко вероятно е днес да се открие класическа ватенка във военните части. 

Защо в Русия има обидна дума "ватенка"? 

Дмитрий Коробейников/Sputnik

Само че в Русия може да се чуе думата "ватенка" (на руски "ватник") по отношение не само за най-народното яке с пълнеж от вата. 

От 2010-те в руските социални мрежи наричат пренебрежително "ватници" патриотично настроените руснаци, които изпъкват с непознаването на своята история, с неумението да анализират ситуацията и сляпо вярват в стереотипи, митове и етикети. Лингвистът Максим Кронгауз отбелязва, че тази дума има и социален оттенък, защото с ватенки се обличат "не най-висшите слоеве на обществото" и прозвището "ватник" най-често определя не особено образован и поддаващ се лесно на внушения човек от народа. 

Тази обидна дума дори попадна в юридическата практика. През 2017 г. жител на  Саратов бе осъден на 160 часов задължителен труд заради призива "да се извърши холокост на ватата". Делото бе заведено по член 282-и на наказателния кодекс – "за унижаване на човешкото достойнство". 

А знаете ли каква история се крие зад легендарната руска шапка ушанка?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.