Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Годината е 1974. На московското летище "Внуково" пътниците се качват на самолет Ил-18 на път за Норилск (в Далечния изток на страната). Един от пътниците води дълъг и разгорещен спор със стюардесата на пистата, докато немската му овчарка неспокойно го обикаля на каишка.
Изглежда, че разговорът не върви в посоката, в която се надява пътникът. Накрая, изключително разстроен, той се отдалечава от стюардесата, навежда се към кучето си и сваля нашийника му. Кучето, мислейки си, че го пускат да се разходи, започва весело да тича по пистата.
То не забелязва как стопанинът му се качва на самолета, стълбата се вдига, вратата се затваря и самолетът се готви да отлети. След като най-накрая разбира какво се е случило, изуменото куче се втурва след набиращия скорост Ил-18 и дълго го следи с поглед, докато самолетът най-накрая не изчезва от погледа му. Така започва историята, докоснала сърцата на милиони съветски граждани.
Както се оказва по-късно, собственикът на кучето няма ветеринарен паспорт за любимеца си, така че просто го изоставя на летището. Внуково се превръща в дом на кучето за цели две години.
След като се настанява на паркинга на летището, кучето всеки ден идва на пистата. Запомнило формата на модела Ил-18, той се втурва към всеки кацащ Ил-18 с надеждата, че ще върне човека, когото то обича най-много.
Скоро кучето привлича вниманието на пилотите и на летищния персонал. Първоначално, те се опитват да го хванат, но напразно. Предпазливата овчарка не пречи на никого и, в нарушение на всички правила, персоналът на Внуково поема грижата за нея.
Те хранят кучето, но то отказва да се приближи към когото и да било. В опит да разберат името му, те пробват най-различни варианти. Кучето започва да реагира на Алма, така че в крайна сметка те решават да я нарекат Палма.
Кучето прекарва всеки ден, без изключение и независимо от времето, на пистата, проследявайки самолетите Ил-18. Един от техниците си спомня сцената, при която собственикът спори със стюардесата, но други подробности за случая няма.
В крайна сметка, един от пилотите – Вячеслав Валентей, разказва историята за невероятната овчарка пред в. "Комсомолская правда". "Ако не беше Валентей, никой нямаше да чуе за Палма", спомня си журналистът и фотограф Юрий Рост.
Рост пътува до Внуково, за да се срещне с необиновеното куче. „Сега всички я храним”, казва му служител на летището. "Но тя не яде от всяка ръка и не позволява на всеки да я доближи. С изключение на Володин, техника. Изглежда са се сприятелили, но тя не иска да ходи и при него. Сигурно се бои, че ще изпусне самолета".
Скоро в. "Комсомолская правда" публикува статия за Палма със заглавие "Две години чакане", в която отправя апел към собственика изоставил кучето: "Може би тази статия ще бъде прочетена от човека, излетял на Ил-18 и вероятно решил, че кучето, което за жалост се налага да изостави, вече го е забравило. Този човек спешно трябва да си вземе отпуска, да намери пари и да долети до Москва".
Историята на Палма докосва цялата страна. Вестникът е засипан от хиляди писма от хора, които искат да осиновят това вярно и лоялно куче.
Собственикът на кучето, изоставил я, заминавайки да работи в Далечния изток, също е намерен. В писмо до вестника той се опитва да се оправдае, като твърди, че "се струпаха проблеми и забравих" за кучето. Мъжът, обаче, не изразява желание или намерение да се върне. Нито пък разкрива истинското име на кучето, така че тя продължава да е известна като Палма.
Започва търсене на нов собственик за кучето и в крайна сметка Вера Котляревская от Киев – асистент в педагогическия институт и пра-пра-правнучка на известния украински поет Иван Котляревски, е избрана за новата му стопанка. Тя подхожда към задачата да спечели доверието на чувствителното куче много предпазливо и внимателно.
Вера си взема един месец отпуска и се настанява във Внуково. Тя посещава кучето всеки ден и скоро успява да спечели доверието му.
В крайна сметка, Котляревская успява да даде на Палма няколко приспивателни таблетки. На следващия ден, за своя огромна изненада, кучето се буди в непознат апартамент в столицата на съветска Украйна.
Палма не показва никаква агресия или паника. "Много балансирано куче, със стабилна нервна система и много свикнало с хората и да живее в дом. У дома тя се приближи към спящата ми дъщеря, лизна я по бузката и внимателно взе ухото ѝ между зъбите си", пише Котляревская в дневника си. И все пак, кучето многократно се опитва да избяга, затова балконът и прозорците трябва да стоят затворени непрекъснато.
Едва шест месеца по-късно Палма се успокоява и най-накрая приема новия си дом и новата си стопанка, на която дарява цялата си любов и отдаденост.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
