Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Русия набира скорост тенденцията за "завръщане към корените". Гражданите напускат каменните джунгли на мегаполисите и се местят в селските райони. Наричат се не "дауншифтъри" , а "ъпшифтъри", защото смятат, че не падат, а точно обратното – качват се една степен нагоре.
Преди години Анна Панахина живее с мъжа си и с двете си деца в предградие на Москва и е офис служител. И изведнъж, в един прекрасен ден, семейството заминава за уикенда в малкото провинциално градче Переславъл-Залески (37 000 жители, на 133 км от Москва) и просто остава там.
"Преди пет години, през септември, в петък дойдохме на гости на едни приятели. Тогава по-малката ни дъщеря беше на 9 месеца, а голямата – на 4 години", разказва Анна Панихина пред Russia Beyond. "Влюбихме се в това място и в същата тази неделя взехме под наем къща там и останахме за месец, после за още един, и така до днес. Сега вече си купихме наша къща".
Анна казва, че за тях изборът на град е случаен – буквално са очаровани от старинната архитектура и огромното Плещеево езеро, край което е разположено населеното място. Езерото е на 30 000 години и местните показват на всички желаещи местната забележителност "Синия камък", който в миналото е елемент от древен езически култ. Той сменя цвета си след дъжд и казват, че изпълнява желания.
След като се мести в руската провинция и отдава под наем жилището си в Москва, мъжът на Анна започва и нова работа. Андрей и преди това се е занимавал със строителството на дървени къщи, а сега му изскача работа: съседите го молят да направи стълба и четири легла. Снимката на резултата Анна пуска в социалните мрежи… И към Андрей заваляват поръчки от всички страни. Сега леглата на работилницата "Панихин" се разпращат из цялата страна.
Парите от дърводелската работа стигат да се издържа семейството и да се плаща наемът на работилницата, макар че за покупката на собствено жилище все пак им се налага да теглят заем, разказва Анна.
Трудностите, с които им се налага да се сблъскват, за Анна всъщност не са трудности. Налага им се малко да стегнат колана, но поръчките се увеличават и Андрей успява да вземе под наем помещение за работилница недалеч от дома им. "Единственото, от което страдаме, е помощта на родителите и общуването с тях. Те не обичат да излизат от вкъщи, затова сега не се виждаме толкова често, колкото ни се иска. Затова пък приятелите ни често идват за уикенда. Нашето общуване стана по-качествено и по-дълго", разказва "жената на дърводелеца", както Анна се нарича в социалните мрежи.
Оказва се, че в Переславъл-Залески има прекрасна инфраструктура за деца, а в училищата работят отлични педагози. До голяма степен това се дължи на факта, че преди Панихини в този древен руски град се местят и много активни млади хора от руските мегаполиси. Сред тях Панихини лесно си намират приятели и единомишленици. А най-важното е, че наоколо се развива една общност на еднакво творчески настроени, "смели" и активни хора, продължава Анна Панихина:
"Първо си намерих една приятелка, а след една седмица тя доведе още една, после още една. И така станахме 20. Всеки петък на закуска си уреждаме срещи, за да споделим опита си от своя трудов и творчески живот. Настя, която по-рано е живяла в Тайланд, се занимава с чаени церемонии и обучение на деца. Ира се занимава с йога. Някои се занимават с медицина, други – с женски практики, трети учат калиграфия.
Освен това, понеже градът е малък и провинциален, тук няма много развити неща и това дава много възможности за пристигащите. Общност на такива нови занаятчии от цялата Ярославска област създава Борис Акимов. (https://akimovakimov.ru/) Тук може да намерите и майстори на климатици, и майстори за лепене на плочки, и шивачи, и дърводелци със собствени цехове.
art_masterskaya
Новодошлите са най-активната част на местния социум – те не просто живеят и изкарват прехраната си, но буквално преобразяват Переславъл. Миналата година Анна Панихина организира проект за възстановяване на историческата среда ("Том Сойер Фест"). В рамките на фестивала участниците реставрират няколко занемарени старинни къщи на главната улица на града. Тази година планират да повторят инициативата.
А планове за завръщане в големия град семейството и приятелите им нямат. Понякога Панихини обичат да се менат до Москва "на разходка", но на втория ден нямат търпение да се върнат обратно. "Разбира се, нямаме неонови реклами, големи търговски центрове. Затова пък можеш да походиш бос по тревата, да пийнеш чиста вода, да хапнеш зеленчуци от градината, фермерско домашно месо. Тук ни е по-добре", убедена е Анна.
Марина и Александър Драгун са заедно вече от 19 години. По-рано живеят в Мариупол в Южна Украйна, където имат магазин за битова техника. През 2014 г. семейството е принудено да изостави всичко и да се премести в Санкт Петербург при своите роднини. В "културната столица" на Русия издържат три години: "Нито слънце, нито топлина. А и чисто психологически ни беше трудно в едностайно жилище", разказва Марина. Спомнят си, че в наследство от дядо му имат дървена къща в Курска област, на 1500 км от Санкт Петербург. Продават всичко в Мариупол и се местят в руското село.
Дървената къща е стара – без водопровод и канализация, но затова пък е газифицирана. Първата половин година им се налага да носят вода с кофи от кладенеца и да се мият в корито в ъгъла на кухнята. Но постепенно животът започва да се нарежда: ремонтират къщата, правят баня и тоалетна с вода и канализация. Паралелно с това започват да обработват голяма градина на площ от 50 дка и купуват няколко носачки и петел от местния пазар. "Съседската кокошка идваше при нашия петел, наричахме я "любовницата". Прибираше се вкъщи само нощем. А след половин година реши да остане при нас завинаги. Съседите ни я подариха, това е любов", разказва Марина Драгун. Те нямат опит в отглеждането на домашни птици, но съседите им помагат и им дават съвети. След това новите фермери добиват смелост и завъждат и патици, а след година и половина си вземат и овца и коза.
Всичко, което им се случва, съпругата описва активно в блога си и в социалните мрежи и се оказва, че този жанр е много търсен. На много хора им е интересно да гледат как бившите граждани откриват селския живот. Блогът им бързо се развива и започва да получава прилични пари от реклама.
derevnua_horosheevo
Хорошеево е голямо село и там почти няма изоставени къщи. Разстоянието до автобуса в районния център е 12 км, а оттам има още 70 км до най-близкия голям град, Курск. Веднъж на една-две седмици съпрузите задължително ходят на заведение в града, за да сменят обстановката. Ходят и на кино и на разходки. Марина, между другото, не забравя и за себе си: дори в градината тя е облечена в рокля, с маникюр и с африкански плитки.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
