Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пристигаме в Старое Суркино в 6 без 10 сутринта, за да видим годишния молитвен обряд "учук". В полето извън селото се събират жители и гости, за да измолят от върховния бог Тура благополучие, предлагайки му замяна като дар това жертвено животно. Зная, че молитвите ще свършат с каша от жертвения бик и по гърба ми преминават студени тръпки. Когато купуваш бифтек в магазина, като че ли всичко е наред, но когато гледаш бика в очите, ти става много мъчно за него. Засега обаче бикът е в един двор и за щастие не го виждам.
Първи пристига чичо Петя, здрав мъж, към петдесетте, в работен костюм. Той е един от тези, които ще колят бика. Това не му е за първи път и той е много спокоен. След него на полето идват още няколко мъже и жени и всички се преобличат в традиционни чувашки носии. Извеждат бика и го връзват на оградата, за да попасе за последно. Чичо Петя точи ножовете.
В това време жените наливат в кана квас от цвекло, вземат жертвената питка – "юсман" - и поемат по хълма край реката, където ще се извърши учук-ът. Преди заколването жените казват молитва и пръскат бика с чиста вода.
Освен нас на полето има не повече от 10 души. "Кажете, когато всичко свърши", обръща се към мен интелигентна възрастна жена с очила и се отдръпва. Зинаида Воронова е сътрудник в Университета по култура в Чебоксари, столицата на Чувашия. Заедно с колеги тя е дошла да изучава местните обичаи. Не ѝ се иска много да наблюдава процеса и казва, че някак си не е свикнала с такива неща. Самата тя е от кръстените чуваши, също като всички в Чебоксари, но казва, че никога не е правила разлика между тях и некръстените. "Всички знаехме за тези обреди от детството си, но не им придавахме особено значение", разказва тя. Некръстени сега са останали само в няколко села в Татарстан и повечето от тях живеят тук, в Старое Суркино.
Чувашите бягат през XVII от района край Казан, за да се спасят и от покръстване, и от исляма. И се установяват тук. Чувашите и татарите са тюркски народи, но татарите приемат исляма още през X в., а мнозинството чуваши - православието. Някои от най-твърдите обаче успяват да се скрият в труднодостъпни селца и да запазят езичеството. Върховен бог за тях е добрият бог Тура (в превод от чувашки "небе", "бог"), на когото се противопоставя Шуйтан ("дявол"). Те вярват, че всичко живо в природата има дух, а всяко човешко занятие си има бог покровител. Подобна схема на вярвания е била твърде разпространена сред различни тюркски народи, само че те са наричали върховния бог с различни имена: "Тенгри", "Тейри", "Тор".
Селото Старое Суркино е било наречено на името на първия преселник Серке. То е скрито надеждно в долината и оградено от гъсти гори. До тук не е лесно да се стигне и сега: до най-близкия град Алметевск има близо 20 км, и до Башкирия, населена в голямата си част от мюсюлмани, от тук е по-близо, отколкото до Чувашия. Днес в Старое Суркино постоянно живеят около хиляда и петстотин души: къщите са здрави, много от тях са нови, има и детска градина, и училище, местните говорят на чувашки и руски. Когато не изпълняват своите обреди, те с нищо не се отличават от останалите: сърфират в интернет, гледат сериали, шофират, работят в офиси.
Извън селото има три гробища: за кръстени, за мюсюлмани и за некръстени, което е най-голямото и най-старото. Вместо паметници на гробовете има стълбове - люпи: за мъжете от дъб, а за жените - от липа, които после се подменят с каменни (обрядът се прави веднъж годишно през ноември). А храмове в селото няма и никога не е имало. Свещеници също няма и всичко се решава на съвета на старейшините. "Ние се молим там, където сме", разказва Галина Тимербаевна Бикбова, една от старейшините на селото, която идва при нас след молитвата. Тя раздава квас и юсман, "за да приеме бог жертвата". "Нашият бог е дохристиянският и домюсюлманският бог Тура". Докато мъжете обработват бика, жените палят десетки огнища, за да сварят в казани жертвената каша учук пата. Тя се приготвя от три вида зърнени култури: елда, ориз и пшеница, затова някои я наричат "кашата на дружбата". Когато се свари, добавят месо от бика. Главата и копитата му окачват на стария дъб, а миналогодишната я свалят и закопават на същото поле заедно с кожата и опашката.
Според жителите на селото молитвите насред полето ще помогнат те да бъдат съхранени от злите стихии на злите хора. "Неотдавна премина ураган: Алметиевск, Зеленогорск - навсякъде отнесе покриви. При нас този вятър мина за пет минути и край. И ние казваме: благодарим ти, боже, че ни пазиш", казва Галина Тимербаевна. Самата тя 45 години е преподавала руски език в училището, а сега е пенсионерка, гледа внуците си - има девет - и всички те са възпитавани в чувашката вяра. "В семейството ми няма кръстени, пфу-пфу-пфу. Ако е трябвало да бъда кръстена, то бог щеше да ме роди в такова семейство. Защо да вървя против вярата си?". От няколко години тя участва пряко в ритуала, а преди това се е занимавала с организационни въпроси.
Истината е, че четири дни преди това в югоизточната част на Татарстан е вилнял ураган. Дори предишния ден през нощта в Алметиевск пада силен дъжд с буря и мълния. Според прогнозата за времето в Суркино също е трябвало да вали целия ден и ние дори помолихме местни хора да ни услужат с гумени ботуши. Само че нищо не ни потрябва: след молитвите облаците се разсеяха, слънцето изгря, тревата на полето изсъхна.
"На младини бях комсомолски работник и отричах тези ритуали, макар вярата да е била някъде дълбоко в душата", казва Галина Тимербаевна. Тя припомня, че дори през съветските години в Старое Суркино са се извършвали всички тези ритуали: и сватби, и погребения, и панаири, и молитви на полето. Местните власти не са ги възпрепятствали, защото самите те са се придържали към тези традиции, казва още тя. През последните години обрядът полски молитви се прави като част от фестивала на чувашите от Закамието. С организацията му се занимава бившата старейшина на Суркино Инна Алмукова заедно с активисти. Тя е малко разстроена, че не е успяла да се преоблече в народна носия, защото вчера до късно е имало форум на чувашката младеж, сутринта се успали и се наложило на обряда да ходят в "цивилно" облекло.
Обикновено чувашките жени украсяват носиите си с монетки, които са символ на благоденствието. Огърлицата на Галина Тимербаевна е от съветски копейки.
Мъжете, които са обработили бика, се преобличат в делови костюми и се готвят да посрещат гостите - днес чакат делегация от администрацията на района.
Към 10 сутринта на полето вече са се събрали няколкостотин души: фолклорни ансамбли ще пеят старинни песни, тук ще издигнат и палатки, в които ще бъдат показани народни занаяти и всички ще бъдат гостени с каша.
Мъж със спортна фигура, облечен в народна рубашка с бродерии, се представя като Николай. Това между другото е само по паспорт. Той се казва Мигус - за много чуваши е прието да се дават две имена. Той е на 54 години, скулптор е от Чебоксари, но също е дошъл да се запознае с традициите на своя народ. Родителите го кръстили в детството му, но след това той сам приел изконната чувашка вяра. "В института изучавахме най-различни религии и тогава разбрах, че всичко това не е мое. Кръщенето е било формално, родителите ми, да речем така, са направили неосъзната стъпка. Двамата ми големи синове също сега са решили да изучават нашите традиции. Това, в което ние вярваме, не е религия, а някакъв ред за устройството на света". Той казва, че дори кръстените чуваши дълбоко в душата си вярват само в Тура.
Между другото Галина Тимербаевна забелязва, че некръстените чуваши остават все по-малко и по-малко. "Сега сред младите е модерно да се кръщават, а след нас вероятно вече няма да останат некръстени. Само преди 10 години в селото имаше 5% кръстени, а сега те вече са 20.
За бика обаче постарому се събира цялото село: един дава 100 рубли, друг - 200. Днешният, например, е струвал 54 000 руб., а освен него са купили булгур, казва главата на Старое Суркино Николай Валериевич Леонтиев. "Цял живот съм живял тук некръстен и жена ми също не е кръстена, и нейните родители също", казва той. "А ето че през 2006 година, когато се роди по-малката дъщеря, всички заедно решихме да се кръстим. Тогава бях на 35. Избрахме православието - то ни беше някак си по-близко. Винаги сме вярвали в бог, макар че тук църкви няма. Всеки си има свой избор. Той мисли, че главното е жителите на селото да имат работа, добри пътища и навсякъде да има светлина. А за бика Николай Валериевич е дал лептата си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си