Хобихорсинг: защо и къде хората яздят пръчки

Руска асоциация по хобихорсинг
Някои хора сериозно яздят пръчки с конски глави, а други изкарват пари от това.

По алеята на парка се разхождат две момичета на 10-12 години. Стигат до една полянка, оставят си нещата и започват да тичат. В началото правят големи крачки, все едно имитират руски народен танц. След това хукват в галоп със скокове, като се оттласкват от земята с единия крак и се приземяват на другия. После буквално пробягват 100 м, като в края преодоляват висока бариера с викове "Хоп!"“… На пръв поглед това прилича на обикновена тренировка по лека атлетика или гимнастика. Но има "но". Между краката си девойките са стиснали здраво пръчки с конски глави. На играчката има сбруя, а след скока момичетата гордо водят "конете" си за юздите. Те се наричат хобихорсъри.

Много деца яздат пръчки и си представят, че са кон, еднорог, дракон – каквото си измислят. Но от няколко години това вече не е развлечение само за малчуганите. Юноши и дори възрастни хора ентусиазирано скачат на "кончета" – пръчки с конски глави, изрисувани красиво и оборудвани с всичко необходимо. Някои го правят "за собствено удоволствие", а други участват в състезания, организирани от цяла Федерация по хобихорсинг, която работи в Русия от 2019 година.

"Като дете сама си направих конче от пръчка с глава от чорап и кърпа. Предложих на децата да направят същото, а после разбрах, че това е нещо популярно и има състезания", обяснява Валентина Лукошкина, майка на 13-годишната Кира. "Сега в школата по спортна езда, където работя, има отделна секция по хобихорсинг, където провеждаме тренировки, а после участваме в конкурси".

Има и деца, които сами разбират за необичайното занимание. "Дъщеря ми намери видео в YouTube и се запали да опита. Нямах нищо против, а сега се занимава активно в секцията", казва Кристина Марченко, майка на 6-годишната Вики.

За участниците  в процеса хобихорсингът се превръща в начин за самоизразяване. Кончетата им си имат имена, купуват им амуниции – сбруи, подкови, специални четки за гривата.

Но не всички техни връстници разбират и приемат необичайното им хоби. Соня Сафуилова от Дмитровград разказва, че заради хобихорсинга ѝ се е наложило да смени училището: "Миналата година постъпих в друго учебно заведение. Моите съученици ми се подиграваха и ми отне много време да приема увлечението си. Но не се отказах от хобихорсинга, защото ми носи удоволствие. Много се забавлявам и на тренировките, и на състезанията".

Почти като конен спорт

Спортният хобихорсинг си има правила: има съдии, изисквания, състезания, победители и губещи. Обяздили "конете" си, участниците трябва да преодоляват различни препятствия. Височината им варира от 20 см до 1,5 м. Серията от бариера трябва да се прескочи съгласно всички правила, имитирайки поведението на коня. Получава се нещо като "кентавър": краката отговарят за коня, а тялото – за ездача. Не бива да се изпуска пръчката – за това се отнемат точки.

Федерацията по хобихорсинг организира състезания за деца и възрастни, провежда образователни семинари, тренировки и майсторски класове. Президентът на Федерацията, Гавриил Морковин, разказва, че хобихорсингът прилича на конен спорт, но с леки изменения: "Мащабите при нас са по-малки, но дисциплината е същата – прескачане на препятствия и обяздване. Имаме си съдийска колегия и много желаещи да се занимават с този спорт".

Гавриил Морковин отбелязва също, че хобихорсингът може да се превърне в прекрасна подготовка за хората, които искат да се качат на истински кон: "Той тренира и физическата, и психическата подготовка. Ездачите сами усещат с краката си как се прави волт, диагонал, скокове – всички елементи, които конят изпълнява на манежа. След това с тези знания те могат да влязат в конния спорт и да разбират по-добре какво става". Освен това, това хоби си има очевидни предимства: бюджетно е – спортът с истински коне изисква големи инвестиции; безопасно е – с пръчката падането е далеч по-безболезнено; и е по-просто – най-малкото заради това, че за заниманието се изисква единствено пръчка.

Пари от пръчки

Някои любители на хобихорсинга не са привлечени единствено от спортен интерес – има бягане, скачане, но и творческа част. Например, 19-годишната студентска от Псков Виктория Паук разказва, че се е запалила по хобихорсинга още през 2019 г.: "На първо място ме привлече направата на хоби конете, защото обичам всякаква ръчна работа и изобщо съм творческа натура. След това започнах да правя бариери и да скачам, да изучавам техниката на скоковете, да следя профилите на чужди хорсъри, а след това и на нашите", споделя Вика.

При някои увлечението се превръща в истински бизнес. В тематичните групи може да се видят много обяви за продажба на пръчки. Стойността на една такава пръчка достига 10 000 рубли в зависимост от сложността на работата и реалистичността на резултата. Може да се направи грива от тънки нишки, да се поставят стъклени очи или играчката да копира напълно истински кон.

Анна Хорси (това е псевдоним – бел.ред.), която се занимава с хобихорсинг, започва да прави играчки преди две години. След това решава да си пусне реклама и си прави канал в YouTube, за да си намери целева аудитория. Днес тя посещава големи конни изложения: "Там обикновено има салони, където може да се купи оборудване и храна. Нося изделията си там, хората идват, разпитват. Посещавам и състезания по хобихорсинг – за да подкрепям децата и да показвам новите си коне. Децата често ме познават, радват ми се, тичат да ме прегръщат. Интересуват се и възрастните – веднъж една възрастна дама си купи: играчката ѝ приличала на истински кон, който имала като млада. Сега на месец имам около 20 поръчки и дори си взех художничка, която да рисува кончетата".

Анна Хорси

Хобихорсингът в Русия привлича нови и нови фенове. Независимо че отстрани човек, който прескача бариери, обяздил пръчка, може да изглежда смешно, спортът дава прекрасна физическа подготовка. Може би това хоби скоро ще прерасне в истински спорт – Федерацията по хобихорсинг вече разработва програма, за да я подаде в Комисията по спорта. Но за хората с конете-играчки формалното признание на хобито им за спорт едва ли е толкова важно – съдейки по високите скокове и бодри викове "хоп" на тренировките, на тях и така им е хубаво и весело.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"