Защо на хулиганите в Русия им викат гопници?

Russia Beyond (Снимка: Павел Бардин/Леополис, 2010; Свободни източници)
Оказва се, че всичко се крие е в едно съкращение – и отчасти в революцията през 1917 година.

"Още преди появата на високите технологии вече два пъти бях плащал с мобилен телефон", шегуват се руснаците в интернет. Да оценят тази шега могат само хората, чиято младост е минала през 1990-те и началото на 2000-те. Тогава гопниците сеят страх сред порядъчните граждани с опасността да ги причакат в някой тъмен вход и насила да им вземат дефицитните по онова време мобилни телефони, други ценни вещи или просто парите, които носят 

Откъде идват думите "гоп" и "гопник"?

В Тълковния речник на живия великоруски език на руския лексикограф и събирач на фолклорр Владимир Дал (първото издание е от 1863-1866 г.) думата "гоп" означава "скок или удар". В същото време, в малкия по обем речник на воровския жаргон "Условен език на петербургските мошеници", съставен от Дал през 1850-те години, думата "гопать" означава "нощувам на улицата".

Това значение по смисъл не противоречи на по-популярната версия за произхода на думата "гоп" и "гопник". Според нея всичко се крие в абревиатурата ГОП, зад която се крие Държавното затворническо общество на Санкт Петербург. В края на XIX в. то се помещава в един от корпусите на някога модерния Знаменски хотел (днес "Октомврийски"), в самия център на града, точно срещу Московската гара. Това е сиропиталище, където се приютяват децата на бедните и малолетните престъпници.

Знаменски площад

След революцията през 1917 г. сградата е национализирана, но запазва както функциите, така и абревиатурата си. Променя се само името: тя е прекръстена на Държавно общежитие на пролетариата. Но през 1920-те години основните му обитатели стават не работниците, а бездомниците. Гражданската война в Русия, епидемиите и няколкото години страшен глад раждат много бездомници. И така обитателите на тази сграда започват да се наричат ГОПници. Те не работят, а се занимават с дребни кражби, хулиганство, грабежи и поддържат лошата слава на квартал Лиговка, където се намира общежитието им.

Лиговка

От гарата до покрайнините

По онова време Литовка се смята за най-опасното и гадно място в Ленинград. Тя често е част от криминалните хроники като място на престъпления, шокиращи цялата страна – групови изнасилвания или зверски разправи с милиционери.

Да изкорени престъпността от Лиговка успява Паулина Онушонок – първата жена-началник на милицията в СССР. Тя решава проблема с детската престъпност и бездомниците в града и в страната: смята се, че по нейно нареждане през 1935 г. са създадени детските педагогически стаи в милицията. Там с малолетните хулигани се провежда възпитателна работа.

Така Паулина Онушонок успява да възстанови репутацията на Лиговка, а с времето гопниците започват да "се местят" от центъра на града към неговите покрайнини.

Днес, за щастие, те не се срещат по улиците, а във вицовете, литературата и киното.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"