Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди появата ѝ космонавтите са принудени да използват мокри кърпи, което само частично решава проблемите с хигиената. В началото на 60-те години изобретателят инженер Александър Масарски, ръководител на студентското Конструкторско бюро в университет, разработва преносима термокамера "Баня в куфар", която е решено да се адаптира към космическата станция.
За да организират ден за къпане, космонавтите спускат "чаша" от "тавана" до "пода", тя е изработена от полиетиленова лента с цип в средата. Космонавтът трябва да се качи вътре, а гореща вода се подава към тази "чаша" чрез пръскачка, която се засмуква отдолу на принципа на прахосмукачката.
"Нашата сауна работи на станциите "Салют-6", "Салют-7" и "Мир", а след това е унищожена заедно със станция "Мир" и повече не се използва в космоса", разказва в интервю за ТАСС Масарски.
Съоръжението за баня на орбиталната станция "Мир" представлява голям херметичен варел, в който се генерира пара, която изисква голямо количество вода. Имитацията е толкова успешна, че космонавтите дори могат да се парят с метли.
Оказва се, че в някои отношения космическите технологии са направили крачка назад: на съвременната МКС дори няма душ, така че настоящите космически изследователи имат на разположение само мокри кърпички.
Първите бани се появяват на борда на тежките ракетни подводници "Архангелск" и "Северстал" от проекта 941 "Акула". Това са най-големите подводници в света и поради комфортните условия за настаняване моряците наричат “Акулата“ и "плаващия Хилтън". Освен сауната, на борда има басейн 4×2 м с дълбочина 2 м, както и солариум и фитнес зала.
Освен това бани има и на стратегическите ракетни подводници от клас "Борей". "Банята на този ракетоносец е предназначена за трима или четирима души. Тя е изработена от трепетлика, тъй като под въздействието голямото налягане, изпитвано от корпуса на подводницата, иглолистната дървена облицовка бързо ще се скърши, а трепетликата може да издържи на големи натоварвания", споделя пред ТАСС Виталий Буковски, ръководител на мебелния цех в отбранителната корабостроителница "Севмаш", най-голямата корабостроителница в Русия.
Първият влак-баня е създаден в Русия през 1904 г. за нуждите на Червения кръст. Състои се от четири вагона: перални с ръчни перални машини и дезинфекционни камери за осигуряване на хигиена на бойното поле. По време на Руско-японската война от 1904-1905 г. такава подвижна баня обслужва болници и лазарети в Далечния изток.
На фронтовете на Първата световна война са задействани три влака за баня. Първият влак се състои от 19 вагона, две цистерни и парен локомотив. На борда има бани, камери за обезпаразитяване и дезинфекция, обувни и шивашки работилници, съблекални, стая за чай, трапезария и кухня. Мобилните перални са разположени в отделни влакове.
По време на Втората световна война СССР пуска на релсите около сто влака за баня, за да предотврати разпространението на епидемии. Те пътуват в различни посоки: например 38-ият влак за дезинфекция, бани и перални, построен в Тюмен, "минава" през Сталинград, Брест, Минск, Прага, Варшава и Берлин.
В сравнение с горните примери, банята фургон не се счита за нещо необичайно. Такава услуга е достъпна през цялата година и активно набира популярност сред любителите на лова и риболова.
Банята на колела, предназначена за 3-5 души, е изолиран товарен ван на шасито на Камаз, ЗИЛ или ГАЗ, който се състои от две отделения облицовани с дърво – парна баня и съблекалня с душ. Печката, която нагрява, е монтирана отвън, а бойлерът е вътре. За да не изпадат камъните от печката по време на движението на автобанята, от тях се правят "мъниста", нанизани на тел.
По-просторна баня, предназначена за компания от повече от пет души, е създадена в автобус. В допълнение към стандартните помещения, тук може да има отделен душ, бар, биотоалетна, стая за релакс и дори стая за масаж.
Банята землянка се счита за просто практично решение, което позволява на любителите на парните бани да спестят от трупи и изолация. Основното нещо, от което не може да се спести при изграждането на такива бани, е дренажът, вентилацията и хидроизолацията (от подпочвените води).
Отоплената с огън земялнка или полуземлянка за къпане в Русия се нарича "истобка" и именно тя е предшественикът на съвременната руска баня. За да се изгради "истопка" е необходимо да се изкопае яма в земята с дълбочина около метър, да се монтират опорни стълбове около периметъра, които да се издигнат на около метър над земята. Покривите представляват покритие от дървени трупи, могат да бъдат и двускатни, по-удобни за извеждането на дима. Те са покрити с дървета, слама, мажат ги с глина, покриват ги със земя, така те започват да буренясват, пише Юрий Хореев в книгата си "Теорията на баните". През зимата снегът на покрива осигурява допълнителна топлоизолация. Пещите са построени в задната част на помещението, те имат само една дупка, разположена отстрани, която се използва както за слагане на дърва за огрев, така и за извеждане на дима. Характеристиките на конструкцията на такава баня предполагат висока влажност.
Не по-малко популярни "подземни бани" са тези в Кавказ. Построени са на принципа на ориенталските хамами – под формата на сводесто-куполни конструкции, вкопани два-три метра дълбоко в земята, с отделни котелни помещения.
Една от тези бани – Девическата – е запазена в Дербент (Република Дагестан). Построена е през XIII век и е била предназначена за предсватбено измиване на момичетата. Сега сградата на банята се използва от музея на културата и бита на древния Дербент.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
