Родината на руската синя котка е далечният Архангелск, най-голямото морско и речно пристанище на руския Север. Още от края на XIX век, попадайки във Великобритания, тя спечелва сърцата на европейците. И до неотдавна е по-известна зад граница, отколкото в Русия.
Сивкавата котка е най-обичаен спътник на човека в руския Север – основната ѝ мисия е ловът на мишки. Котките са били (и си остават) най-ефективното средство против гризачи и често моряците ги вземат със себе си – както руските, така и европейските, а най-вече английските, които някога са чести гости на руския Север.
Във втората половина на XIX век във Великобритания се заражда нова наука за котките – ефелинолофия, и сивите котки, които пътуват на корабите от Архангелск, попадат под зоркия поглед на местните развъдчици. Първо се споменават в британската преса още през 1860-те и, започвайки от 1870-те, вече вземат участие в изложби на котки като "архангелски сини". През 1890-те коренните котета на Архангелск и островите му умишлено са изведени за развъждане в английски развъдник. През 1912 г. тази котка най-сетне получава и свой стандарт за породата.
В началото на ХХ в. тази котка изглежда малко по-различно от съвременната: има по-плътна и твърда козина (все пак в Северна Русия е доста студено), както и мощни задни лапи. След разпространението в Европа попада дори в САЩ, където я наричат ту руска, ту архангелска, ту сибирска, ту дори малтийска (с "малтийски" фелинолозите наричат всички котки със сиво-синкава козина). След Втората световна война се оказват под заплаха от изчезване, но в края на 1940-те развъдчиците отново възраждат тази старинна и красива порода. Останалите котки се кръстосват със сиамски, хавански и други породи. През 1980-те се заражда фелиноложкото движение в СССР и тези котки стават известни и в родината си.
В резултат на селекцията в различни части по света фелинолозите извеждат четири типа руска синя котка –английска, скандинавска, европейска и северноамериканска. Те имат леки разлики във формата на ушите и пропорциите на телата, но при всички случаи породата предполага къса, плътна сиво-синкава козина, изумрудени очи и деликатен характер. Човек веднага разбира, че си има работа с умна котка, която обича да си играе, може да прави компания за гледане на филми вечер, но уважава личното пространство и няма да досажда.
На базата на руската синя чуждестранни развъдчици извеждат нови породи – руска бяла и черна. Селекцията върви паралелно във Великобритания и Австралия. Така австралийските развъдчици кръстосват сибирска и руска синя. В резултат се ражда идеално бяла котка с изумрудени очи, наречена "Бяла роза". Потомците ѝ са "бабите" на руските бели котки в Австралия (там и днес има развъдник на бели, черни и сини котки, който ги нарича Babushka Blue Russians или бабушката на сините руски). Новата порода е регистрирана през 1975 г. в щата Нов Южен Уелс. Към днешна дата е призната, освен в Австралия, и в Нова Зеландия, Южна Африка, САЩ (от 2010) и Великобритания.
Англичаните кръстосват руска синя с бяла сиамска и в третото поколение по някаква причина се ражда черно коте със зелени очи. Наричат го Арктическа Ласкация (Arctic Lascatsya) и той става "бабушката" на черните руски котки.
В Русия походката на руската синя често се сравнява с танц на балерина. Това е неголяма котка (с нормално тегло 3-5 кг), която се придвижва много плавно и елегантно, като при това има стройни и здрави лапи. Както и всички древни породи, руската синя се отличава с добро здраве (живее 15-20 години) и съобразителност.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си