Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Хъски е общоприетото име за няколко породи кучета, които живеят в Арктическия регион. Сибирското хъски е порода, въведена от чукчите в североизточната част на Сибир, Чукотка и бреговете на Охотско море. (Тези "крайморски" чукчи дори са наричани "развъждачи на кучета", за разлика от чукчите пастири на северни елени, които живеят по-навътре в континента).
Смята се, че сибирското хъски е една от най-старите породи кучета, учените смятат, че те са съществували още от първото хилядолетие пр.н.е.
В продължение на векове хъскитата са основното транспортно средство за коренното население на Чукотка, което се занимава с риболов и лов. Сред тях са не само чукчите, но и юкагирите, кереките и ескимосите. Смята се, че "хъски" е изкривено "ески", тоест ескимоси.
Руснаците, овладявайки Чукотка и Далечния изток през XVII-XVIII век, оценяват възможностите на тези сибирски кучета. Те използват хъскита като основен транспорт (конете не са адаптирани към такива студени условия), а също така наемат и местни каюри – опитни шофьори на кучешки впрягове.
Гъста козина, компактно телосложение, силен и здрав гръб, отлично здраве. Тези кучета имат всичко, за да живеят в суровите климатични условия на Далечния север. Те не само успешно оцеляват, но имат уникални физически способности – могат неуморно да изминат огромни разстояния и само след кратка почивка да продължат отново.
Те не мръзнат и могат да спят в снега, също така се нуждаят от много малко храна. Чукчите хранят хъскитата със замразена или сушена риба.
Тези, които си взимат такава порода за отглеждане на закрито, трябва да са наясно с тази особеност на кучето. Генетично хъскито е свикнало да бяга – така че трябва да го разхождате дълго време. Съвременните животновъди предупреждават: хъскитата са склонни да бягат, защото обичат свободата. Въпреки това са послушни и лесни за обучение.
Тези кучета винаги са били близки с хората, почти като членове на семейството, те обичат общуването и имат весел нрав.
Сибирските хъскита почти никога не лаят, но могат да вият, особено когато са тъжни. Развъдчиците дори съветват хората да не отглеждат кучетата сами. По двойки те ще бъдат много по-забавни (и е по-малко вероятно да разбият апартамента и да изгризат дивана).
По време на американската "златна треска" кучетата са пренесени от Сибир в Аляска (местното население е родствено на коренното население на руския Далечен изток). По-късно кучетата започват да се използват активно за състезания. Смята се, че съвременната фабрична порода сибирско хъски е отгледана в началото на XX век и от впрегатни кучета са преквалифицирани в състезателни, без да губят древните си качества, но развивайки по-голяма скорост.
През 1930 г. породата сибирско хъски е регистрирана в САЩ от Американския киноложки клуб, а през 1960 г., под номер 270, сибирското хъски се появява в класификацията на Международната киноложка федерация (като страна на произход са посоченени САЩ).
Цветът на хъскитата може да бъде разнообразен, но най-често срещаните са черно-белите и сиво-белите кучета. Женските са с тегло до 23 кг, а мъжките до 28 кг. Хъскитата живеят 12-15 години.
Леонард Сепала с кучетата си
Carrie McLain Museum / AlaskaStock / Свободни източнициИма уникален епизод в историята на породата сибирско хъски. Благодарение на физическите данни на кучетата се помага за спасяването на много хора от епидемия от дифтерия. През зимата на 1925 г. отдалеченият град Ноум в Аляска, изолиран от външния свят, съобщава за огнище на дифтерия сред индиански деца.
Градът се нуждае от лек за болестта, но силните студове и снежна буря отрязват пътя на железопътния и всякакъв друг вид транспорт. Тогава норвежкият каюр Леонард Сепала организира цяла щафетна експедиция до града. В ужасна снежна буря и студ е необходимо да се изминат 1085 километра възможно най-бързо, за да се достави спасителното лекарство.
Кучето Балто
Brown Brothers / Свободни източнициВяпрягът на самия Сепала тича ден и нощ, веднъж дори се озовава на отцепил се леден блок. Без почивка те изминават 418 км, след което кучетата буквално припадат от умора. Общо 20 ездачи и 150 кучета участват в щафетното бягане, което влиза в историята като "голямото състезание на милосърдието". След тази гонка силно се прославят водачите Того и Балто. В резултат на това ваксината е доставена само за пет дни и епидемията е спряна успешно.
Зимните разходки с шейни с хъскита се превръщат в популярна атракция в Русия. На някои хора все пак им става жалко за кучетата, които са принудени да дърпат хората дълго време. Самите хъскита обаче изобщо не се чувстват нещастни, защото това е тяхното предназначение и начин на живот от древни времена. Стандартно девет или повече хъскита теглят шейни с хора и товари, включително и улова на северните жители.
Между другото, именно с хъскита норвежкият пътешественик и откривател Руал Амундсен достигна Северния магнитен полюс и покорява така наречения Северозападен проход. За 30 дни на кучешки впряг той изминава повече от 1300 км (и рекордните 65 км за 10 часа).
Освен удоволствието от карането на кучешки впрягове има и спортни състезания с тях. Този вид състезания е познат още от XIX век. Спортистите също участват в многодневните състезания с кучета.
Напоследък спортове като ски джогинг (когато няколко кучета дърпат скиор зад себе си), картинг (когато кучета теглят каруца), байк джоринг (гонки на велосипедисти с кучета) и каникрос (когато куче на повод дърпа бегач), също набират популярност в Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си