Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1920-те и 1930-те години повечето жители на градове и села се обличат просто и дори мъжкарски – тънко палто, валенки, наметала (дълъг дъждобран от филц). Скоро обаче ватираното яке (ватник– на руски) превръща в основното зимно облекло – то е лесно за производство и е евтино, така че много хора едновременно могат да бъдат подсигурени с ватник.
Двойка 1960-1966. Съветско-финландската война. Красноармеецът комсомолец Ермоленко, 1939-1940
Архив на Олга Евгениевна Шитова-Белова, Александър Устинов/Russia in photoВтората световна война прави ватника перфектното зимно облекло за широките маси. Оказва се, че той е подходящ не само на фронта, но и в хладилни цехове, за експедиции, на полето и при походи. Цялата страна носи ватирани якета: армията, студентите, работниците, затворниците, строителите, шофьорите и други слоеве от населението. А за да предпазят от пронизващия студен вятър, подплатените якета са връзвани с колан или обикновен канап.
Работници
Яков Рюмкин/МАММ/МДФ/Russia in photoСлед войната с нарастването на благосъстоянието страната се облича в тежки палта.
Жена в зимно палто; Оперният певец Сергей Лемешев, 1950-е
Виктор Темин, Павел Манич/МАММ/МДФ/Russia in photoЗаможните хора в градовете си правят палта по поръчка, като ги облагородяват с кожени яки и шапки от същата кожа. По-обикновените хора си купуват това, което има в магазините – стандартизирани палта с яки от изкуствена кожа.
Балерината Олга Василиевна Лепешинска с приятелки
Анатоли Гаранин/SputnikМодата на кожените палта започва през 50-те години на миналия век. Само неколцина могат да си позволят палто от истинска кожа. Изключение са каракулените кожени палта, известни и като астраганени. Те са по-достъпни, а през 50-те се издигат на върха на градската мода.
Понякога модата е по-силна от здравия разум. Дори през зимата, в допълнение към астраганеното кожено палто или обикновеното палто, през 50-те години жените слагат шапки на главите си, които едва покриват темето. Московската общественост ги нарича "шапки-менингитки" – на практика те не покриват задната част на главата, така че е от лесно по-лесно да получиш възпаление.
Това обаче важи само за жените, които са луди по модата. За повечето хора вълнените шалове са най-добрият зимен аксесоар. Те, макар и да са много бодливи, спасяват в много ситуации: връзват ги на главата вместо шапка, а ако трябва да стоиш на студено, си ги омотаваш около кръста. Когато човек настине, той си връзва такъв шал около врата и гърдите (предварително намазани с мехлем).
Брежнев със строители
Алексей Стужин/ТАССШапката-ушанка е най-известната руска зимна шапка и изминава дълъг път за няколко века. В Русия селяните са защитени от суровия климат от неговия прототип, селския треух (той покрива не само главата, но и врата). След това в съветско време шапката-ушанка е въведена като част от униформата на Червената армия. А през 1960-те години държавният глава Леонид Брежнев се влюбва в нея и оттогава целият партиен елит започва да носи шапки-ушанки от еленска кожа и каракул.
За обикновените съветски хора пък има по-прост вариант – от заешка кожа.
Мъжете по всяко време носят палта или полупалта с кожени яки. Особено на голяма почит сред мъжете е яката с каракул, стриган бобър или ондатра (вид бозайник, гризач от семейство Хомякови – бел. ред.).
Жените, за да не замръзнат, често трябва да практикуват системата на много катове дрехи. Работата е там, че панталоните влизат в гардероба на жената през 1970-те години. Преди това те се считат за работно облекло за тежък физически труд.
Затова под полите и роклите трябвало да се носят панталони (памучни или вълнени) и плътни чорапи към тях – понякога по 2-3 чифта наведнъж.
С обувките нещата са по-сложни. Класическите валенки (филцови ботуши) не са много подходящи за градското ежедневие, а добрите ботуши са скъпи и са вещ, която говори за статута на онзи, който я носи. За тях се извиват дълги опашки и човек може да се сдобие с тях по сиви схеми. Ботушите от югославски, румънски, унгарски или финландски произход са особено ценени. Те не са предназначени за тежки студове, но жените правят жертви, за да изглеждат красиво.
Само че тези, които наистина не могат да бъдат упрекнати, че не са "облечени според времето", са съветските деца. Прието е да ги обличат на много катове. Леко бельо, лека фланела, топъл пуловер върху тях, чорапогащник, върху него вълнен клин и плетени чорапи. Следва кожено палто или обикновено палто, препасано с каиш. На главата се слага първо лека шапка или шал, а след това шапка от естествена или изкуствена кожа. Краката обикновено се обути с валенки и по-рядко с ботушки.
Понякога същият универсален вълнен шал се носи върху шубата или палтото.
В резултат на това за децата е трудно да се движат в такива обемисти дрехи, но пък за дълги разходки по улицата на шейна облеклото им е идеално.
И разбира се ръкавици с един пръст: те са пришити към дълга еластична лента и издърпани през ръкавите на кожено палто. Такива ръкавици трудно се губят, макар че някои деца се справят и с това, колкото и да е трудно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
