Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В СССР няма клубове в съвременния им смисъл – има дискотеки, които се провеждат в Домовете на културата. Едва през 90-те години в Москва започнат да се отварят нощни клубове. Постепенно те се появяват и в други градове, но Москва остава шампион, защото там има най-много пари. Между другото, "пионерите" на тази индустрия печелят популярност толкова бързо, колкото и лесно я губят. Повечето от заведенията затварят в началото на 2000-те години, неспособни да издържат на конкуренцията.
Московският клуб "Титаник", 1997 г.
Александър Учкин/ТАСССлед разпадането на СССР значителна част от населението губят обичайните си източници на доходи. И докато мнозинството се опитват да оцелеят и търсят нови начини за печелене на пари, други хора намират източници на бързо забогатяване. Някой успява да присвои държавна собственост, друг отваря собствен бизнес, който започва да носи солидни печалби. Има и такива, които стават елементи на бързо разрастващия се престъпен свят.
Гражданите търсят начин весело да изхарчат "лесно" натрупаните си пари. И в това им помага нововъзникващата клубна индустрия. Някои "криминални авторитети" спонсорират нови заведения, други просто весело профукват пари.
Според организаторите за вътрешния дизайн на "Титаник", един от най-успешните московски клубове от 90-те, са похарчени 1,5 млн. долара. Най-доброто звуково оборудване е специално донесено от Англия, звучи техно вместо поп музика, а в дизайна на осветлението се използват лазерни лъчи. Благодарение на оригиналната си концепция, тематичните партита и новата модерна музика, "Титаник" започва да печели много скъпи рекламни договори от световни марки. Но още през 2000 г., неспособен да издържи на конкуренцията, клубът отстъпва място на по-модерни заведения.
Разбира се, нощните клубове привличат не само бандити, в тях може да се срещне всеки на дансинга. "Още нямаше такова социално разслоение. В най-готиния клуб можеше да срещнете Таня Дяченко (дъщерята на президента Борис Елцин), нейния син и Умар Джабраилов (руски предприемач). Клубът има две ВИП-стаи, стая с големина от 40 метра, и аз можех да съм много близо до тях. А пазачите не пускаха всеки!" – разказва един от бившите редовни посетители на заведението.
За тийнейджърите е трудно да влязат в модерните клубове, често те не преминават face control. Съсобственикът на клуб "Ермитаж", художничката Светлана Викерс, си спомня в интервю: "Всеки клуб има своя аудитория, но в Ермитаж идваха всички: бандити, бизнесмени, така наречената интелигенция и тийнейджъри. За последните бе трудно да влязат в клуба, но един ден откриха дупка в покрива, точно над тоалетната. И какво мислите, че направиха? Те се навираха в тази дупка и падаха направо върху главите на тези, които чакаха на опашката за тоалетната".
Огнестрелните оръжия, които през 90-те години са постоянно носени от определена част от населението, трябва да бъдат оставени на входа, но това правило не се спазва от всички. Приятелите на собствениците могат да влизат в клуба с оръжие и започването на конфликт е много по-лесно, отколкото избягването му: "Блъскане с рамо, настъпване на крак, не се извиняваш за това си действие, което може да ти навлече я намушкане, я стрелба. За грешен поглед, грешно извинение може да се получи буквално всичко. Когато започваше стрелбата охраната на клубовете просто лягаха на пода", спомня си един от редовните посетители на тези заведения.
Участниците в тези сбивания изключително рядко носят отговорност за случилото се, както и наркодилърите и техните клиенти. "Наркотиците се намираха в клуба съвсем свободно и ако продавачът бъде заловен, винаги можеше просто да се откупи", добавя събеседникът.
Клубовете също се превръщат в място за запознанства от определен вид. "Имаше едно такова казино-ресторант – "Метелица". Момичета от определена професия седяха на бара и се договаряха с клиентите", споделя бивш посетител на подобни места.
През 1993 г. наказателното преследване на еднополовите връзки е премахнато в Русия и в Москва започват да изникват открити гей клубове. Сред тях е "Шанс", някога включен в десетте най-добри гей-клубове в света, "Три маймуни", "Централна гара". Фейсконтролът в тях е по-строг, отколкото в други заведения, за да не влизат хомофоби. Но за да не фалират, собствениците са принудени да пускат в заведенията не само познати посетители. Така че е възможно да попаднете в гей-клуб по погрешка, спомня си събеседникът: "Вече бях прилично пиян и с моя приятелка отидохме в някакъв клуб в района на "Таганка", но тя не ми каза кой точно, то не ми и пукаше. Пристигнахме, аз се добрах някак си до тоалетната, измих си ръцете, а до мен стоеше мъж и си червисваше устните. Бях зашеметен, нищо не разбрах, гледах го втренчено. Той забеляза погледа ми, не разбра защо го гледам така и тогава му "просветна": подаде ми червило и казва: "Искаш ли?".
В края на 90-те всичко се променя. Хората с оръжие и пари са заменени от хора без оръжие, но с пари. Тогава се отварят Zeppelin, XIII, "Джаз кафе" и "Галерия". "В "Галерия" се подиграваха на хората, нарочно ги държаха на опашка. Тогава вече се усети разделението, появиха се претенциозни места. Някои придобиват популярност само поради ексклузивността си. Имах един познат, той още тогава караше "Порше" с турбокомпресор, шофираше и в Швейцария, но все още не го допускаха в този клуб. Затова жена му се отби там през деня, потърси управителя и убеди да пуснат мъжа ѝ вечерта в клуба. Същото се случва и в "Гараж" – слиза от "Мерцедес" изискана двойка, а охрана и фейс контролът ги питат: "Имате ли нашата карта?" – спомня си един от посетителите на заведенията.
Капризността при избора на клиенти води до разорение – претенциозните клубове започват да се затварят в началото на 2000-те. Събеседникът ни припомня, че публиката се влива в нови модерни заведения и съдбата на бившите клубни купонджии се развива по различен начин: "Годината изглежда е 2003 г., няма Zeppelin, няма "Галерия", няма "Гараж". Отвориха някакво кафене на "Тверская" и ми се обадиха стари познати. Там срещам моя стара клубна приятелка, на която веднъж дадох 300 долара и я отучих от вулгарните фалшиви нокти. А тя по това време вече се беше омъжила за някакъв олигарх и прекарваше по-голямата част от времето си в Лондон. Ето това е трансформация".
Днес клубната индустрия в Русия процъфтява. В повечето градове, и още повече в Москва, може да се намери разнообразие от заведения за всеки вкус и бюджет. Но въпреки всички различия, те почти не приличат на клубовете от 90-те – нощният живот е станал много по-безопасен и по-цивилизован.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
