Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По време на Първата световна война и гражданската на никого не му е до бизнеса с есетрите - той рязко запада, а пасажите от тази риба силно нарастват. Затова следвоенните години са най-успешни от гледна точка на производството на хайвер. В края на 1920-те и 1930-те има предостатъчно хайвер и той не струва скъпо.
Износът на "черно злато" е един от факторите, който позволява на Съветския съюз да индустриализира страната с невиждани темпове.
Хайверът е на десето място по обем на експорта след дървения материал, петрола, ценните кожи и други. Според автора на "Неизмислената история на съветска кухня" Павел Сюткин през 1929 г. СССР е изнасял почти 800 тона черен хайвер, за който е получавал $15 милиона (почти $ 1 милиард по сегашния курс).
Заедно с модата на всичко руско, наложена от Дягилев и неговите "Руски сезони", в Европа популярност придобива и черният хайвер. С охладените черни зрънца изисканите европейци пиели шампанско. Между другото в Русия хайверът се поднасял по-често при стайна температура (замразявали са го само за експорт).
Фьодор Шаляпин
Максим Дмитриев/WikipediaЛегендарната фраза: "Хайверът не е мезе. Той се пие с водка", e на уникалния бас Фьодор Шаляпин. "Екстравагантният артист се слави с изисканите си гуляи в ресторанти; той е истински любител на гурме кухнята и много обича черен хайвер. По спомени на негов съвременник, художника Константин Коровин, по време на гастролите му по Волга Шаляпин не е ядял хайвер в ресторанти. Предпочитал е рибарските лавки по брега на реката. Искал е рибата да бъде разрязана пред него и да се извади хайверът.
В самото начало на фашистката блокада на Ленинград изплашените жители на града се опитват да се запасяват с храни и изкупуват продуктите, останали по магазините. Скоро са въведени купони за хранителни продукти, свободната им продажба е спряна и навсякъде започват да се вият огромни опашки.
Служителката на музея Ермитаж Тамара Коршунова, която като момиченце е преживяла блокадата, разказва, че преди въвеждането на купонната система в рибния магазин срещу нейния дом все още е могло да се намери черен хайвер. Не са го купували, просто защото е бил прекалено скъп и не толкова популярен сред обикновените хора. "Купихме голяма консерва, която общо взето ни спаси живота".
В пакета с храни за военните летци и подводничарите са слагали и черен хайвер като продукт, който е особено богат да жизненоважни витамини и микроелементи.
През 1970-80-те години педиатрите са съветвали на децата с нисък хемоглобин и малко желязо в кръвта да се дава черен хайвер. Грижовните майки упорито тъпчели с хайвер на децата си и често им създавали неприязън, а понякога и алергия за цял живот към този деликатес. Дори и сега на форуми на млади майки в интернет може да се срещне въпросът "С какво да заменя черния хайвер" – някои лекари, карайки по старата система, съветват така майките да се борят с анемията.
Разбира се хайверът не е медикамент, но според диетолозите съдържащите се в него белтъчини са полезни за сърдечно-съдовата система, мозъчната активност и зрението, а също като цяло повишават имунитета. Черният хайвер е по-полезен от червения, но не бива да се яде всеки ден, защото можете да се сдобиете с камъни в бъбреците.
След смъртта на Сталин черният хайвер престава да е общодостъпно лакомство и рязко поскъпва, затова могат да си го позволят само избрани. Червеният е бил малко по-евтин, но и него не всеки е могъл да си го купи. Хората събирали пари и си го позволявали за празничната новогодишна трапеза.
Вместо черния и червения хайвер по магазините се появяват голямо количество консервирани зеленчукови закуски от тиквички и патладжани, които в СССР също са наричали "хайвер". Те са в изобилие и са евтини, но хората ги купужат без охота и те залежават по рафтовете на всички магазини за хранителни продукти (дори когато е имало страшен дефицит и не е имали вече нищо друго).
Появяват се шеги на темата, че заедно с времето се е променил и хайверът: по-рано имало черен и червен, а сега - зеленчуков. В популярната комедия на известния руски режисьор Леонид Гайдай "Иван Василиевич сменя професията" има сцена с царската трапеза от времето на Иван Грозни (XVI в.). Наред с най-различни ястия на масата погледът привличат три сребърни купички за хайвер: в едната има огромно количество черен хайвер, в другата - малко по-малко червен, а в трета буквално една чаена лъжичка "патладжанен отвъдморски". Именно на нея обръща внимание отговарящият за банкета и от устата му потичат лиги, без да забелязва черния и червения хайвер.
В друг култов съветски филм "Бялото слънце за пустинята" на Владимир Мотил (всички руски космонавти го гледат всеки път преди полет) също има шега за черния хайвер, която намеква за отминалите времена на неговото изобилие. Във филма героят яде хайвер с лъжица от огромна купа, едва ли не ридаейки колко му е омръзнал (действието се развива край Каспийско море, където са произвеждали 90 % от всички черен хайвер в Съветския съюз).
При все това традицията на празничната трапеза да се слага истински хайвер се е запазила и досега. Червеният хайвер днес е задължителното мезе за Нова година. А черният си остава достъпен само за избрани, макар че новогодишната салата "Оливие" (на Запад я наричат руска салата) първоначално са украсявали именно с черен хайвер.
Научете повече за историята на руското "черно злато" и прочетете нашите съвети как правилно да се избира хайвер!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си