Много чужденци определят руската кухня като проста заради ограничения брой на използваните продукти и липсата на изискани сосове и подправки. При все това празничните ястия, с които се награждават хората, които постят по време на религиозни празници, са доста сложни. А някои от тях приготвят дори и руснаци, които не ходят редовно на църква и не спазват постите.
Традицията да се приготвя кутя е още от езическите време и тя е свързана с погребения и помени. Кутя се е наричала "храната на починалите предци". Сeга за помен кутя приготвят дори хората, които не са ревностни християни. По-рано е имало и традиция кутя да се прави за кръщене – за запознаване с бебето. Сварява се в мляко, сметана и се добавя много масло. Православните вярващи приготвят кутя или сочиво на Бъдни вечер (6 януари) и на Богоявление (19 януари). Кутя е каша, приготвена от пълнозърнести храни - пшеница, ечемик, просо или ориз. Към него се добавят мед, ядки, сушени плодове, маково семе.
Това са вид меденки, които се пекат в районите на Архангелск и Мурманск за Коледа. Името "кузули" идва от думи в северните диалекти, които означават "змийче". Козули се пекат от ръжено тесто във форма на кози, овни и крави. Те символизират животните, които са били в плевнята около Исус при раждането. Тази традиция се е пренесла и в Урал. Там жителите пекат козули във формата на елени и ангели. Тези меденки украсяват коледната елха.
Това е кръгъл висок цилиндричен хляб, който православните пекат за Великден. Към тестото се добавят стафиди, ядки, подправки (ванилия, кардамон, индийско орехче), отгоре се украсява с глазура или с пудра захар. Кулич, подобно на тържествения великденски сладкиш от извара и боядисаните яйца, обикновено се освещава в събота, в навечерието на Великденския празник. Кулич се счита за домашен аналог на артос, църковен хляб, който се приготвя в манастир или църква, освещава се и се раздава на вярващите. Православните вярват, че апостолите оставят същия хляб на Христос след Възкресението.
Блини, които са вид палачинки, в Русия се приготвят по случай Масленица (Сирни Заговезни) – през седмицата преди Великите пости, наричат я още Сирна или Месопустна. През тези седем дни вече не бива да се яде месо, но все още са позволени продуктите, необходими за приготвянето на блини (яйца, мляко). Традицията да се отбелязва Масленица идва от езичеството, но се е запазила и след приемането на християнството. Блини са се правили много и то с различен пълнеж. Добавяли са сметана или сладко. Първият блин са слагали на прозореца или са давали на бедните като помен за починалите. Всеки ден от седмицата на Масленица има свое име: например петък е "тъщени вечеринки", когато зетят кани свекървата на палачинки, събота е "зълвени сбирки", а неделя е "неделя на прошката", когато се иска прошка и се изгаря чучело от слама, олицетворяващо отиващата си зима. Сега и хората, които се готвят за Великия пост, и хората, които не спазват постите, участват в празненствата за Масленица и ядат палачинки.
Това е ястие от извара във формата на пресечена пирамида, която символизира Гроба Господен. Към изварата се добавя масло или сметана, стафиди и ядки. Великден често се приготвя в северните и централните райони на Русия.
Задължителен ритуал за Великден е размяната на боядисани яйца и шеговити боеве с тях (човекът, чието яйце не се е счупило, печели и взема яйцето на загубилия). Твърдо свареното и боядисано яйце символизира прераждането. Червеният цвят на яйцето означава, че прераждането на вярващите е изкупено с кръвта на Исус Христос. Най-често срещаният метод за оцветяване е с люспи от лук. Преди яйцата са се рисували красиво на ръка, сега често се използват готови хранителни бои или стикери.
На 19 август Православната църква отбелязва един от 12-те най-големи православни празника – Преображение Господне. Народното име на този празник е Ябълчен спас. Думата "спас" идва от "Спасител". Това е празник на реколтата, от този ден нататък могат вече да се ядат ябълки. На този ден в църквата се освещават ябълки, мед и житни класове. От ябълки се приготвят пироги и с тях се угощават роднини и приятели.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си